SKIF

В петък, събота и неделя се проведоха Европейските дни на наследството. Те се организират от 1985 г. насам съвместно от Европейския съюз и Съвета на Европа и са една от европейските културни прояви с най-широко участие. По време на дните хиляди паметници и обекти на културата отварят вратите си с безплатни посещения, за да привлекат широка публика. 

Skif.bg избра да заведе читателите си на две места – в историческите и природонаучните музеи в Плевен и в Бяла Черква, Великотърновско. Горещо препоръчваме за посещение и двете места. Ето какво видяхме там:

ПЛЕВЕН – ЗАД СТЕНИТЕ НА 138-ГОДИШНАТА КАЗАРМА

Историческият музей в Плевен е попаднал точно на мястото си в сградата на бившата казарма, построена през 1884 г. и действала до началото на 80-те години на 20-и век – самата тя музеен експонат. Богатата експозиция с артефакти от древността до наши дни се разпростира на два етажа в едното крило на импозантната сграда във виенски стил. В другото е сбирката на Природонаучния музей – също наподобяваща подредбата и тематиката на Виенския музей, независимо от по-малкия мащаб. 

Експонатите от естествената история презентират добре българската природа и дават добра представа за фауната на Балканския полуостров. Музеят представя предимно местните видове, което е много добър акцент – именно това е нишата на регионалните музеи, така се опознава чудесно регионът. По този начин природонаучният музей се вписва добре в историческия, който разкрива любопитната история на Плевенския край през вековете с една изключително богата сбирка. 

На ценителите препоръчваме природонаучния музей заради уникалните фосили, красивите диорами, майсторското експониране на едрите бозайници. Музеят разполага с интерактивна дъска, която възпроизвежда пеенето на различни видове птици, както и снимков материал от интересни природни забележителности в региона. 

Историческият музей изненадва с прекрасни артефакти от римско време от крепостите в Плевенския край – тук може да се видят мозайки в стила на тези в базиликата в Пловдив от античната Улпия Ескус, уникатът "Богиня на трон" от 3450 г. пр. Хр., възстановка на глава на жена от четвъртото хилядолетие преди новата ера, барелефи на бог Митра – очевидно много популярен тук в древността, римски стъклени съдове от началото на новата ера, оригинали и копия на златни и сребърни съкровища. 

Акцентът, разбираемо, е върху възрожденската история на Плевен, където Васил Левски създава първия си революционен комитет. Подобаващо внимание е отделено на неговия най-близък сподвижник Данаил Попов, който незаслужено е малко познат на широката публика. В Плевен е основано и първото девическо светско училище по българските земи от Анастасия Димитрова – факт, който е експониран достойно. Впечатляващи са и експонатите от стопанската история и етнографията на Плевенско, като са представени по много оригинален начин, включително американска пералня, внесена в града в края на 19-и век, и автомат за шоколади "Тоблер".

Руско-турската освободителна война 1877/78, чиято преломна точка е битката за Плевен, е представена величаво в музея. Особено интересни са първите страници на европейските вестници от победата над османската армия – това е новината, заемаща целите им първи страници с огромни илюстрации. Кураторите на музея са се постарали да покажат в детайли както униформите, така и въоръжението и личните вещи на двете воюващи армии. 

Музеят обхваща и съвременната спортна и културна история на града и региона, което е голям плюс. На финала изненадата е прекрасна: секция, посветена на оперната дива Гена Димитрова, в която на фона на личните й вещи и снимки от златните й роли звучат най-добрите й изпълнения. 

Обхождането на експозициите отнема часове, но навсякъде има места за почивка, както е в модерните световни музеи.  

БЯЛА ЧЕРКВА – ЕСТЕСТВЕНАТА СБИРКА В 133-ГОДИШНОТО УЧИЛИЩЕ

Посещението в старото белочерковско училище, построено през 1889 г., е романтично приключение заради приятната изненада от любопитната сбирка, скрита на втория му етаж сред разрухата на сградата. Там посетителят се докосва до уникалната сбирка на Светлина Трифонова (1928-2012), която вместо да даде другаде експонатите, които цял живот събира,  предпочита родното си място. Така поставя началото на един безценен музей. 

Впечатляващо е, че в малко селище като Бяла Черква има толкова значим музей, и то събран от един човек. За 60 години Светлина Трифонова успява да събере колекция от животни, растения, минерали и скали и да представи фактически всяка секция, с която разполагат големите музеи. За децата нейната сбирка е истинско богатство – дава достъпна информация, всичко това съчетано с възпитателен елемент за опазване на природата. Непременно заведете децата си там. 

Бяла Черква – родното място на изключителния възрожденец революционер Бачо Киро – впечатлява с големия си брой музеи, които са сърцето на градчето и го държат живо. Акцентът на Европейските дни на наследството бяха две нови тематични изложби в историческия музей – „101 години туристическо дружество „Бачо Киро“ и „Любими места на белочерковци и тяхната история". И двете изобразяват малкото градче в едни много по-добри времена, когато културният му живот е бил от висока класа.

 

Изключително добре поддържаните сбирки както в историческия, така и в етнографския музей, а също и в къщите-музеи на Цанко Церковски и Райко Даскалов, заслужават да бъдат видени не само от ученическа публика и от местното население, а от широк кръг ценители на историята и културата. 

„Нашите дни на Земята са като сянка, а времето, в което скърбим, е дължината на нашите дни.“

Шмуел Йосеф Агнон, израелски писател, роден на 17 юли преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.