СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, Програма "Христо Ботев"
"Тази книга върви срещу най-упоритите мълви за Добчев. Обратно на огласяваното, тук се самоизрича дълбинна чувствителност, емоционалност, ранимост. Пред нас е едно добре документирано свидетелство за могъщ, културен, интелектуален, емоционален и естетически разтеж. Разказ, пронизан от хумор и плътна самоирония. Една силна книга."
Това са думи на Георги Каприев за "Автопортрет. В огледалото на сцената" на Иван Добчев. Дали е така ще кажат читателите, които ще имат смелостта да надникнат "зад завесата" и да видят "отвътре" известния режисьор, оставил следа в театъра.
Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на Иван Добчев – от детството до създаването на ТР "Сфумато". Пътят не е бил лесен, но пък целта е била следвана неотклонно.
След прочита на автопортрета става ясно, че по-важен е бил пътят към нея. Не по-малко важен е духът на времето, уловен в този мемоар, едно време, което беше немилостиво към индивидуалистите, към хората с характер и стремеж към високите стойности в изкуството.
