БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

След като спечели „Оскар“ за „По метода на Ричард“ (2021) Уил Смит представя следващия си опус магнум „Еманципация“ (2022), който ще накара и най-големите скептици да повярват, че е отличен драматичен актьор. А и продуцент с инстинкт за качествените и стойностни проекти, които неминуемо се харесват и носят награди и престиж.

За успеха на новия му епос заслуга има великолепният сценарий на Бил Колаж и ефектната режисура на Антоан Фукуа, създателят на „Тренировъчен ден“ (2001), „Плачът на слънцето“ (2003), „Закрилникът“ (2014 – 2018), „Великолепната седморка“ (2016), „Безкрай“ (2021)…

Фукуа създава зрелищен, но смразяващо реалистичен филм, разказващ за порива на един смел и достоен човек – Питър/Уил Смит в разгара на Гражданската война в САЩ през 1863 г. да избяга от робската неволя и да получи жадуваната  свобода.

Историята, автентична и шокираща, е достатъчно привлекателна, за да се плъзне всеки неофит по плоскостта на политкоректността и бичуването на белия расизъм със задна дата.

Фукуа бяга от тези клопки, но съвместно с оператора – класик Робърт Ричардсън, работил с Оливър Стоун и Куентин Тарантино, прилага омагьосваща черно-бяла експресивна визия, която само на моменти е обагрена от ярките огнени пламъчета.

За силното въздействие на творбата помага и музиката на Марсело Зарвос, когото помним като създателят на композициите за прочутия сериал „Рей Донован“ (2013 – 2022) на Ан Бидерман.

Разбира се, заслугата на Смит е безспорна.

Дори и заради структурата на филма да бъде типична монодрама, като голямата звезда доказва защо е такава – обсебва вниманието ни и с всеки жест и действие тласка повествованието към главната цел – Свободата, която идва след като Питър влиза в редовете на Първа луизианска гвардия, с която атакува бастиона на южняците, лишавайки ги от оръдия и давайки възможност на северняците да минат безпрепятствено през река Мисисипи, което и всъщност съществено допринася за очакваната изстрадана победа.

Втората сюжетна линия с преследването на Питър, което организира ловецът на бегълци Джим Фасел/Бен Фостър и което завършва с неговата гибел, също работи за внушението на спектакъла, въпреки че на моменти напомня подобни кампании, които сме гледали и в други продукции като „Корени“ (2016) на Филип Нойс например  и одисеята на Кунта Кинте/Джонатан Раян Майерс.

Ако и да е дълъг 132 минути „Еманципация“ не доскучава нито за миг, до финалните надписи, от които разбираме, че робството в САЩ е отменено окончателно на 19 юни 1865 г., за което заслуга има и Питър и неговата знаменита снимка в гръб, показваща следите от бичуването му, обиколила целия свят и спомогнала също за края на войната.

„Еманципация“ бяга от евтината пропаганда и риторика.

Антоан Фукуа е достатъчно опитен и мъдър постановчик, за да насочи усилията си към универсални и ясни послания, с които да бъде и атрактивен, и актуален, и безкомпромисен.

Филмът му е завладяваща и страстно поднесена сага, с която се възвисява несломимия човешкия дух и стремежа му към свобода и достойнство.

 

„Еманципация“, 2022, 132 мин., реж.Антоан Фукуа,“Аpple TV+“

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.