БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Някога харесвах Уес Андерсън заради оригиналния ме почерк, неговото свежо иновативно мислене, нестандартните сюжети и герои, поради умението му да разказва сладкодумно и с ведър хумор, работейки постоянно с най-големите звезди на американското и световно кино, събрани накуп.
Затова и досега си спомням с усмивка и носталгия „Кланът „Таненбаум“ (2001), „Морски живот със Стив Зису“ (2004) и „Гранд хотел „Будапеща“ (2014).
Но времето течеше, Андерсън стана на 54, „Френският бюлетин на Либърти“ от 2020 г. също ми хареса, но в него вече открих и маниерност, и повтарящи се похвати, и не толкова силна емпатия, с която възприемах предишните му постановки.
Така дойде ред на „Астероид Сити“ от 2023 г.
Гледах го с напрегнато очакване, което премина в необратимо разочарование.
Господи, какво е това нещо? Какво ми се предлага?
Какъв е този сюжет, разработен от уж майстори като Роман Копола и самият Андерсън?
Почит към киното на 50-те години на миналия век?
Не е това…
Към великия Спилбърг и неговите незабравими шедьоври „Близки срещи от третия вид“ (1977) и „Извънземното“ (1982)…
Не…
Уважение към новата епоха на героични полети? Страх от нашествие на извънземни?
Групов портрет на средния американец нейде в пустинята?
Да, но и това не е достатъчно… Не е „Кланът „Таненбаум“.А и снимките да правени в Мадрид, Испания.
Тогава?
Дълго се чудих защо камерата на Робърт Йеоман е така статична, вторачена в центъра на кадъра, защо актьорите, скупчени пред обектива изглеждат като рецитиращи на читалищна вечеринка, защо самият постановчик толкова рядко раздвижва мизансцена, който и без това дразни със своята бутафорност?
И не след дълго разбрах – Андерсън ни предлага филмирана пиеса за това как се филмира една театрална постановка, каквото и да означава това и при неизбежната смяна на декорите и цветовата гама.
Направих си труда да преброя колко знаменитости е ангажирал режисьора – стигнах до цифрата 16.
Те уж имат равностойно присъствие на екрана, но всъщност действието, доколкото е възможно, се движи от водещите церемонията Джейсън Шуорцман, синчето на Талия Шайър - Ейдриън от „Роки“ - Оги Стийнбек и Скарлет Йохансон – Мидж Кембъл.
Шуорцман се старае да е интересен и забавен, но досажда с мудното си поведение, правейки се на военен фотограф.
Йохансон, все така ослепителна, се прави на актриса, като бонусът е, че я виждаме гола за секунда.
Без да разбера напълно за какво е цялото усилие - писател на прочута и измислена пиеса за скърбящ баща, пътува със семейството си, обсебено от технологиите, за да вземе участие в малък град в югозападна Америка в младежко събитие по наблюдаване на звезди – Конвенция на младите звездобройци, което ще разстрои светогледа му, дочаках финалните надписи на 105 минута.
Да, понякога и големите таланти се дънят, колкото и да не им се иска,пък и е ясно, че не винаги могат да са на очакваната висота.
Но да впрегнеш такива усилия и ресурси и да покажеш подобно недоразумение, не го разбирам.
Та филмът наистина се разпада пред очите ни на отделни фрагментарни сцени, всяка за себе си, доставя скромна емоция, но наистина е неовладян и неизпипан, както трябва да се желае от фигура като Уес Андерсън.
А останалите звезди, ангажирани в продукцията?
За тях просто не ми се говори, защото наистина не знам за какво са приели ангажимента Том Ханкс, Лив Шрайбър, Джейк Райън, Едуард Нортън, Ейдриън Броуди, Тилда Суинтън, Джефри Райт,Мат Дилън, Стийв Карел, Уйлям Дефо,Марго Роби, Джеф Голдблум , Боб Балабан или Рита Уилсън…
Не съм подстрекател, но ако има акция целият звезден екип да получи следващата година колективна „Златна малинка“, с удоволствие бих подкрепил инициативата.
Не искам да съм многословен и да дълбая допълнително. Настроението ми няма да се промени.
Но докато пишех този текст се сетих за най-кратката рецензия, появявала се в печата и дело на Джордж Бърнард Шоу.
Прочутият бъдеш драматург гледал слаба пиеса и на другия ден във вестник „Дъ Стар“, на който сътрудничи, излиза прочутото му ревю от две изречения, второто от които е „Защо?“.
И аз това се питам – защо Уес Андерсън се изложи със своята астероидна фантасмагория?
„Астироид Сити“, 2023, 105 мин., сц. Роман Копола и Уес Андерсън, реж.Уес Андерсън, разпространение „Фокус Фючърс“
