АМЕЛИЯ ЛИЧЕВА, "Литературен вестник"

Спокойно можем да кажем, че първите десетилетия на XXI в. бележат едно ново завръщане на интереса към личността на писателите, какъвто наблюдаваме по време на позитивизма или през ХХ век, когато разцъфтява жанрът на биографии на писатели, каквито пише един Андре Мороа например. Специфичното в днешните биографии е, че те могат да се четат и като самостоятелни романи, и читателите спокойно могат и да не заподозрат, че героите им всъщност са велики творци. Нещо повече, новите биографии по интересен начин събират факти, вплитат откъси от текстовете на писателите, но и добавят онази доза фикция, с която дописват живота на тези, от които очевидно се възхищават. Знаково е, че много от големите писатели на съвремието ни прибягват до този нов жанр на романизираните биографии – Колъм Тойбин, Майкъл Кънингам, Нанси Хюстън, Кони Палмен… В тази линия се вписва и Ане Ейкхаут с романа си за Мери Шели. Ейкхаут е сред младите, но много нашумели нидерландски писателки. Родената през 1981 г. авторка е публикувала „Догма“ (2014), номиниран за наградата „Бронзов бухал“ за най-добър дебют, „Една нощ“ (2016) – включен в краткия списък на литературната награда за млади нидерландски и фламандски писатели, и „Николас и изчезването на света“, избрана за най-добра юношеска книга на Нидерландия и Фландрия за 2020 г. „Мери“, написан през 2021, е четвъртият роман на Ане Ейкхаут, който – особено след превода си на английски – се радва на много сериозна рецепция.

Както става ясно от цялото заглавие на книгата – „Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели. За целта книгата е разполовена и следва две хронологически линии – първата е стартът на писането на историята, което се случва във вила „Диодати“, където са се събрали Мери, Пърси Шели, лорд Байрон (Олби), доведената сестра на Мери Клер Клермонт и лекарят на Байрон Джон Полидори. А втората е ситуирана няколко години по-рано и е свързана с пътуване на Мери в Шотландия, гостуване на приятелско семейство и приятелството ѝ със странната Изабела, която ѝ отваря пътя към несъзнаваното, чудовищата, злото, но и любовта. Иначе казано, имаме две истории, които стъпват на факти, документи, откъси от дневниците на Мери Шели, за да изградят странната амалгама от фактология и фикция, които белязват романа. Накратко, това е измислена биография, която се позовава на исторически документи, но като цяло самата тя се чете като готически роман. И изпълнява намерението на своята авторка през фикционалното да каже повече за истината, отколкото би направило това голото описание на истинските събития.

Самата Ане Ейкхаут споделя в интервюта, че когато е започвала да пише романа, се е чувствала някак притисната от истината, защото за Мери Шели се знае много. Но като че ли точно това предизвикателство ѝ е помогнало да уплътни една трета линия, която се занимава с въображението на Мери, с фантазиите, страховете, творческите ѝ пориви. Така писателката прави своеобразен запис на емоциите на Мери, защото тъкмо емоциите си хората от онова време много не обясняват. Не го прави и самата Мери Шели в Дневниците си. Така че голямата тема на „Мери“ са чувствата и в това отношение Ейкхаут се е справила блестящо.

Много страници са посветени на съзнанието на Мери, което е обитавано от призраци, доминирано е от темата за смъртта и загубата – на майката, на собственото ѝ първородно дете, от страхове, от невъзможността да различава истина от фантазия, от вярата във вещици, от идеята за свръхестествените способности на хора, които са на ръба на закона, науката и вещерството… Така някак закономерно Ейкхаут тласка към сътвореното от Мери Шели и вписва нейното чудовище в контекста на различието, самотата, изоставеността и тънката граница между доброто и злото, все неща, с които се е борила самата авторка. Вписва го и в голямата тема, която е обсесивна за Мери, как от смъртта може да се преходи в живота, за свръхестественото и за човешкия ужас от това, на което може да е способен един човек.

Романът не пропуска и темата за мъжкия свят, в който Мери Шели трябва да се наложи с повече воля и талант от обичайното, противопоставя нейния образ на този на доведената ѝ сестра, която търси само любов и закрила от мъжете, а не влиза в състезание; представя част от жените и необходимостта да предадат себе си в името на брака, както става с Изабела Бакстър. Въпреки това тук не говорим за феминистки или исторически роман, а за дълбоко психологически текст, който опитва да представи несъзнаваното на писателката, създала първия научнофантастичен роман, при това, когато е едва на 18 години. Като през прочита на „Мери“ на Ане Ейкхаут можем да добавим – и на откривателката на жанра на хоръра.

 

Ане Ейкхаут, „Мери. Раждането на Франкенщайн“, прев. от нидерландски Мария Енчева, „Колибри“, С., 2023

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си