В Борисовата градина в София е открит бюст-паметник на патриарха на българската духова музика Дико Илиев.

Той се намира непосредствено до лятната естрада.  Идеята да бъде поставен монумент на знаменития музикант е на полк. Цветан Цеков – пилот и военен журналист, който е и председател на УС на Национална фондация „Дико Илиев”

Легендарният Дико Илиев е роден в Карлуково на 15 февруари 1898 г. През 1911 г. той постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. След това е оркестрант във военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент е и на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско. Особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато пише най-популярните си хора и маршове. Правите му хора са толкова популярни, че много хора ги смятат за съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора.

Умира сляп на 30 ноември 1984 г. В Монтана, в негова чест, се провеждат всяка година празници на духовите оркестри “Дико Илиев”. В Оряхово всеки август се провеждат Панаирните дни, които в програмата си включват изпълнения на духови оркестри и творби на Илиев.

Музикалното наследство на Дико Илиев наброява 56 народни хора, 16 марша, 7 китки, 1 рапсодия, редица градски шлагери. Всички те се изпълняват от духови оркестри. Свирят се  от много професионални и самодейни състави.

Снимка на Дико Илиев с музиканти от 36-и пехотен козлодуйски полк в Югославия по време на Втората световна война, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“