ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"
"Винаги трябва да започнете с историята." Това казва в интервю за американската телевизия Ен Би Си сър Андрю Лойд Уебър. Това е тайната на феноменалния му успех.
Историите в хитовите му мюзикъли са познати дори на хора, които не са почитатели на мюзикълите. „Исус Христос суперзвезда“, „Евита“, „Котки“, „Фантомът на операта“ - това е само част от списъка с мюзикъли на известния британски композитор и театрален продуцент.
Уебър е роден през 1948 г. в шикозния лондонски квартал Кенсингтън в семейство на музиканти. Баща му е композитор и преподавател в Кралския колеж по музика в Лондон, а майка му е пианистка.
Андрю започва да пише музика и изпълнява мюзикъли пред семейството си, когато е още в началното училище. По-късно ще признае, че те са били "ужасни". Влияние му оказват и класическата музика, и рокът, и попът. В крайна сметка той успява да влее всичко това в своя безпогрешен стил.
Пробивът му в музикалните среди идва след едногодишно сътрудничество с поета и сценарист Тим Райс, което води до създаването на „Joseph and the Amazing Technicolor Dreamcoat“ (1968) и „Jesus Chris Superstar“ (1970).
Сътрудничеството обаче приключва с мюзикъла „Evita” - историята на съпругата на бившия аржентински диктатор, актрисата Ева Перон. Водещата песен „Don’t Cry for Me, Argentina” бързо се изкачва на върха на музикалните класации във Великобритания и други страни.
"На Тим му беше писнало от моите тръшкания. В своя защита мога да кажа, че постигането на правилния звук е много важно за мен”, казва Лойд Уебър пред Unmasked на 70-ия си рожден ден.
Самият той остава изненадан от огромния успех на „Котки“ (1981), който се задържа най-дълго на Бродуей, преди да бъде изместен от друг негов мюзикъл - „Фантомът на операта“ (1986).
Следва недооцененият от критиката „Starlight Express” (1984), който обаче бързо става любим на публиката. Първоначално за мюзикъла, който се играе на ролкови кънки, е специално построена сцена през 1988 г. Наскоро той отбеляза 18 милиона посетители.
Лойд Уебър получава рицарско звание от кралица Елизабет II през 1992 г., а пет години по-късно се сдобива и с титлата барон. Той отдавна е смятан за царя на мюзикълите и е един от малкото, печелили всяка една от желаните награди "Еми", "Грами", "Оскар" и "Тони". Даже по няколко от тях.
По-късно кариарета му затихва. Той се бори с рак на простатата и проблеми с гърба: "Вземах толкова много морфин и болкоуспокояващи и пиех доста, че, честно казано, мислех, че всичко е свършило."
Но въпреки всичко продължава да композира. Със „School of Rock“ (2015) и „Bad Cinderella“ (2021) той доказва, че не е загубил креативността си. През 2017 г. четири от неговите мюзикъли се изпълняват едновременно на Бродуей.
Локдаунът по време на пандемията от коронавирус му се отразява зле. Лойд Уебър се отдава на мисията да отвори театрите във Великобритания. Публично заявява, че ако правителството не позволи представленията му да се играят пред публика, е готов е да наруши правилата и да бъде арестуван. Това все пак му е спестено.
Последният му мюзикъл „Cinderella“ в Уест Енд трябва да спре да се играе след по-малко от година, защото заради случаите на коронавирус в ансамбъла и постоянните нови локдауни представленията трябва да бъдат отменяни многократно. Междувременно на Бродуей започва нова постановка на пиесата с нов актьорски състав, озаглавена „Bad Cinderella“ .
Лойд Уебър лично акомпанира на пиано, облечен в лилав костюм, изпълнението на заглавната песен на „Фантомът на операта“ по случай 70-та годишнина от управлението на кралица Елизабет II през лятото на 2022 г. пред Бъкингамския дворец. За коронацията на крал Чарлз III през май тази година пък дори му беше възложено да композира химн.
"За мен е голяма чест", казва Лойд Уебър. "Надявам се моят химн да е достоен за това щастливо събитие", добавя той.
Дори и на 75 години пълният с енергия композитор изглежда далеч от мисълта за пенсиониране.
