БОЯН БОЧЕВ, БНР

Вълнуваща среща с австрийския диригент Саша Гьотцел при идването му в София за предстоящия концерт със Софийската филхармония.

Австриецът знае как да направи всеки музикант в оркестъра специален.

Истанбул, Флорида, Квебек, Токио, Нант, София - където и да е по света, той работи с вярата, че всяка емоционално изсвирена нота е резултат от споделено уважение. А към публиката, Саша има едно простичко послание – класическата музика е за всеки! 

Диригентът Саша Гьотцел  посреща екипа ни на сцената на легендарната зала „България“, за да разкаже за новия свят и класиката.

Непринудено споделя, че харесва пролетта, защото  е един специален преходен момент в цикъла на сезоните.

Каква е енергията, която обикновено усещате, когато пристигнете в София?

„От самото начало усещам към София особено привличане. И всеки път казвам, че може би е заради студентските ми години, когато учех в Ню Йорк и имах много близки приятели от България. Постоянно бяхме заедно, правихме всичко заедно...“

Когато за първи път идва в София:

“Бях безкрайно щастлив и благодарен,  да усетя, че е запазена една традиция на изпълнение – този специфичен звук, който можете да си представите със Софийската филхармония, който не можете да си представите с друг оркестър, с цялото артикулиране и фразиране. Мисля, че идването ми тук - вече от няколко години, винаги ми носи радост и удоволствие“, допълва Саша Гьотцел.

„Не сме съвършени, но красотата настъпва тогава, когато приемем себе си  и несъвършенствата си и израстваме заедно, създаваме заедно нещо красиво – това е нашата цел“, изтъква диригентът.

Топли думи той сподели и за съвместната си работа с българското сопрано Светлина Стоянова: 

„Светлина ми е много скъпа, тъй като тя участва заедно с мен във Виенската опера, в продукция на „Фигаро…Изпитвам голямо уважение към нейната работа като изпълнител, тя също с удоволствие работи с мен на сцената и най-накрая да се срещнем тук, в културата, в която са нейните корени, аз бях много щастлив за този концерт“.

Оркестърът е като един организъм от звуци, като човешко същество. Така че, когато усетя добра химия между мен и оркестъра и той ме попита дали бих осмислил по-тясно сътрудничество, аз правя усилия да го осъществя, тъй като и двете страни научаваме много от тези взаимоотношения“, казва още Гьотцел, относно предизвикателствата в работата като гост-диригент на Софийската филхармония.

„Това е взаимно полезна ситуация, в която израстваме заедно и съм много щастлив, че имаме това време“ твърди диригентът.

Какво е да работиш в екип, да бъдеш лидер на този екип, имате ли своя рецепта?

„Считам, че рецептата е уважение – то е най-важното. Считам, че е важно, всички ние да осъзнаваме, че сме част от един екип, че ако сме сами, няма да постигнем нищо. Когато направя движение с ръце, не се чува абсолютно нищо, не се чува абсолютно никакъв звук – така че на мен са ми нужни музикантите, които да свирят“, даде пример той. И допълни:

„Мисля, че когато подхождаш с респект към своите колеги, тогава можеш да постигнеш велики неща, но е нужно да си спокоен“.