В деня на Европа в столичната зала „България“ ще прозвучи най-известната симфония на Бетовен – Симфония №9. Още след написването й през 1824 г., тя завладява сърцата на слушателите и славата ѝ не я напуска до днес. Познатата на всички „Ода на радостта“ по Фридрих Шилер, която звучи в последната й част, я превръща в първата по рода си симфония, в която има човешки гласове. През 1985г. „Одата на радостта“ в аранжимент на Караян става официален химн на Европейския съюз. И до днес симфонията е символ на на обединение и на надежда за един по-добър свят.
Диригент на концерта е Саша Гьотцел, чиито гостувания се приемат с еднаква радост както от публиката, така и от оркестъра. Гьотцел е учил при Зубин Мета, Рикардо Мути и Сейджи Озава и работи с артисти като Анна Нетребко, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Рене Флеминг. Той е главен диригент на оркестъра в Куопио (Финландия) и артистичен директор на Симфоничния оркестър "Borusan" в Истанбул, като същевременно е чест гост-диригент на фестивала "Pasific Music", основан от Ленард Бърнстейн. Неговите участия на Би Би Си Промс и на Залцбургския фестивал го правят всеобщ любимец.
В звездния солистичен състав ще чуем стовноизвестните Цветелина Василева (сопран), Мариaна Пенчева (мецосопран), тенорът Михаил Михайлов и басът Пламен Бейков.В концерта участва и Националният филхармоничен хор с диригент Славил Димитров.
Билети са от 25 до 50 лв.
Деветата симфония ще бъде изпълнена на 9 май в София
- Детайли
- Сцена:
- Новини;

-
КНИГАТА
Излезе второ издание на „Свобода или смърт. Предисторията на „Масонската ложа и Братството на Левски“
Книгата изследва темата за връзката на националните революции и масонството и търси отговор на въпроса за действителното влияние на ложите в обществено-политическите процеси през XIX век - в Османската империя, Европа и Америка.
-
СТАРИТЕ ЛЕНТИ
"Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов
„Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."
-
НА ФОКУС
Анна и Александър
Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.
- Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
-
ПОЗИЦИЯ
Азис или Моцарт?
Отново за една болна тема - музиката и младите .
- Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
- Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията.
-
ПОЛЕЗНО
Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата
Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места...
-
ПОЗИЦИЯ
Декларация за правата на варварина
"Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов
-
ПАЛИТРА
"Поетът на четката". Художникът Емил Стойчев на 90
Той живее в Париж и София, но избра любимия си Пловдив, за да отбележи 90-ата си годишнина. С изложба.
Най-четени
Последни
Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква
Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места
„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)
Пиршество за почитателите на английското кино.
"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)
От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.
Един филм на Джери Брукхаймър
Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...
Романът с добри намерения и неуспешна реализация
"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.
Сценарии за бъдещето
Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.