В деня на Европа в столичната зала „България“ ще прозвучи най-известната симфония на Бетовен – Симфония №9. Още след написването й през 1824 г., тя завладява сърцата на слушателите и славата ѝ не я напуска до днес. Познатата на всички „Ода на радостта“ по Фридрих Шилер, която звучи в последната й част, я превръща в първата по рода си симфония, в която има човешки гласове. През 1985г. „Одата на радостта“ в аранжимент на Караян става официален химн на Европейския съюз. И до днес симфонията е символ на на обединение и на надежда за един по-добър свят.
Диригент на концерта е Саша Гьотцел, чиито гостувания се приемат с еднаква радост както от публиката, така и от оркестъра. Гьотцел е учил при Зубин Мета, Рикардо Мути и Сейджи Озава и работи с артисти като Анна Нетребко, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Рене Флеминг. Той е главен диригент на оркестъра в Куопио (Финландия) и артистичен директор на Симфоничния оркестър "Borusan" в Истанбул, като същевременно е чест гост-диригент на фестивала "Pasific Music", основан от Ленард Бърнстейн. Неговите участия на Би Би Си Промс и на Залцбургския фестивал го правят всеобщ любимец.
В звездния солистичен състав ще чуем стовноизвестните Цветелина Василева (сопран), Мариaна Пенчева (мецосопран), тенорът Михаил Михайлов и басът Пламен Бейков.В концерта участва и Националният филхармоничен хор с диригент Славил Димитров.
Билети са от 25 до 50 лв.


„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...