КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, Програма "Христо Ботев"

На 11 юли се навършват 125 години от рождението на големия български диригент Саша Попов - основоположникът на българското професионално симфонично дело. 

Той е създател на първата симфонична формация у нас - Академичния симфоничен оркестър през 1928 г., по-късно, през 1936 г., прераснал в Царски военен симфоничен оркестър, последван от Държавния симфоничен оркестър през 1945 г., а това е бъдещата Софийска филхармония. Саша Попов дирижира всички тези оркестри. Той е организатор на симфоничните оркестри във Варна и Плевен, работи един сезон в Русе. А през 1960 г. създава един прекрасен камерен състав - “Колегиум музикум“, който радва публиката с великолепните си изпълнения.

Започва пътя си на музикант като дете чудо и продължава кариерата си като цигулар виртуоз. Стотици са концертите, които е изнесъл в цяла Европа. В стокхолмския вестник “Моргенбладет“през 1926 г. е отбелязано:

“Саша Попов - цигулар феномен с блестяща техника, красив и плътен тон и огнен темперамент“

В Мюнхен вестник „Нойесте Нахрихтен“ през 1928 пише:

“Саша Попов е един от най-значителните съвремени цигулари виртуози. Изпълнението на Концерта за цигулка от Чайковски беше феноменално и предизвика френетични аплодисменти“.

Цели 20 години Саша Попов е на върха на славата. Но се разделя с цигулката, когато усеща, че призванието му е да бъде диригент - това става през 1928 г., когато дирижира за първи път по време на Варненските музикални тържества - фестивал, на който той е един от създателите.

До 1956 г. Саша Попов е диригент на Софийската филхармония, но е освободен едва 57-годишен и оставен на разположение. А той е достигнал европейска слава като диригент - гостувал е преди войната в Италия, Унгария, Югославия, Румъния и на Залцбургския музикален фестивал, а през 1940 г. отказва да дирижира Берлинската филхармония. През 1940/1950 г. изнася много концерти в целия социалистически лагер.

Огорчен от незачитането на труда му, той приема поканата на Израел да замести Челибидаке като ръководител на Симфоничния оркестър на Тел Авив, а след 2 години заминава за Кайро, където ръководи местния оркестър. Най-дълго остава в САЩ - в Лос Анжелес, където основава камерен оркестър, с който изнася концерти.

Саша Попов умира на 18 август 1976 г. далеч от родината си.

 

В Златния фонд на БНР са запазени спомени за него на диригента Константин Илиев. Чуйте тях и запис на Софийската филхармония под диригентството на Саша Попов в звуковия файл. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...