На 12 юли преди 117 г. в Русе се ражда Саша Попов. Започва да свири на цигулка едва четиригодишен, а негов преподавател е баща му. По-късно, когато семейството се установява в София, учи при Петко Наумов – цигулар, диригент и композитор. Напредва много бързо и родителите му решават синът им да продължи образованието си във Виена. За столицата на тогавашната Австро-Унгарска империя Саша заминава с майка си и сестра си. По онова време е на девет години. Учи при проф. Карл Пирл, малко по-късно – при известния педагог Отокар Шевчик, който го занимава безплатно. И отново изумява всички с качествата си на музикант и бързината, с която се развива. На 14 години изнася няколко концерта в Санкт Петербург, организирани от Българския червен кръст. В Русия печели възхищението на публиката с чудесното си изпълнение на Концерта за цигулка от П. И. Чайковски. Приет е във Виенската консерватория, където учи докато навърши 19 години. Завръща се в България заради задължителната военна служба. След това започва да преподава в Музикалната академия в София. Там създава симфоничен оркестър, с който изнася концерти.
Съвременниците му го описват като невероятно магнетична личност, безкомпромисен професионалист и „широко скроен човек“. Когато създавал Царския оркестър (1936 г.), се наложило да привлича добри музиканти от цялата страна. Наред с репетициите и подготовката на репертоара, диригентът се грижел за това как са настанени оркестрантите, помагал при разрешаването на какви ли не проблеми. Но по отношение на работата бил много взискателен. Дори веднъж подписал заповед за собственото си наказание – заради неволна грешка по време на концерт. Бързо изградил великолепен състав, с който активно изнасял концерти в страната. На своето историческо турне в Италия (1939 г.), Царският оркестър изпълнил наизуст Шеста симфония от П. И. Чайковски.
През 1949 г. съставът вече се нарича Софийска държавна филхармония. Същата година Саша Попов създава към нея филхармоничен хор от 140 души, както и няколко камерни формации. Оркестърът осъществява премиери на произведения от Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов и още много български композитори. А Саша Попов кани като гост диригенти представители на световния елит – Бруно Валтер, Карло Цеки и много други. Забележителната му дейност продължава до 1956 г., когато е пенсиониран без обяснения. След време най-изтъкнатите български музиканти ще определят този акт като една от най-срамните страници в нашата история. Останал без работа, той създава камерния оркестър „Колегиум музикум“. Репетициите са вечер, до късно през нощта, тъй като инструменталистите работят на различни места, а в „Колегиума“... свирят безплатно. В този период Саша Попов дирижира концерти на СО на БНР. В единствения запис на гласа му, съхранен в „Златния фонд“, той разказва за „Римски пинии“ от Оторино Респиги – една от пиесите в концерт на СО на БНР, дирижиран от него.
Израел, Египет, САЩ… През тези страни преминава пътят на големия музикант след като в родината му е отказана всякаква възможност за нормална работа. Едва през 1974 г. неговите български колеги започват истинска офанзива за отбелязване на 75-ия му рожден ден у нас. Целта е Саша Попов да присъства на тържеството. Получил поканата в Лос Анжелис, където живеел от години. Вълнението му било толкова силно, че сърцето му не издържало. Така си отива една от най-великите личности в музикалната ни история – без да види отново родината си, дъщеря си – оперната прима Валери Попова и без да има възможност да се срещне със своята внучка Александрина Пендачанска.
По БНР
