КРАСИМИРА ЙОРДАНОВА, БНР

Имаме повод да си спомним за голямата българска певица Валери Попова - на 7 септември тя можеше да навърши 75 години, но си отиде от този свят на 3 октомври 2000 г., точно преди 20 години.

Винаги когато говоря за Валери Попова, си я представям - красива, елегантна, нежна жена, прекрасна певица, изключителен музикант, въздействаща актриса на сцената. Съгласете се, че рядко се съчетават в една личност толкова завладяващи качества. Помня я още от първата й изява като студентка в Палермо - в спектакъл на театър „Масимо“, който гостува у нас през 1973 г. Ролята й беше малка, даже свиреше на цигулка на сцената, но присъствиято й беше забележимо. После я видях като Замфира от операта “Алеко“ на Рахманинов в постановка на Пловдивската опера, където за кратко работи. Най-ярък е споменът ми от участието й в VI международен конкурс за млади опери певци в София през 1976г. На третия тур тя се яви с ролята на Виолета от „Травиата“ на Верди. Тогава ме впечатли не само с красивия си глас и стабилна вокална техника, но преди всичко като музикант - с изисканост на фразирането и чистота на интонацията. Спомням си я - беше очарователна, изящна Виолета. Тогава беше удостоена с трета награда.

След това често я гледах в спектаклите на Националния ни оперен театър, където беше назначена за солистка. Много са ролите, които изпълни Валери Попова до тежкото си заболяване: Джилда от „Риголето“, Маргарита от „Мефистофел“ на Бойто и „Фауст“ на Гуно, моцартовите Фиордилиджи, Донна Елвира, Памина, Дездемона от „Отело“ и още много други. Постепенно тя премина в спинтовия сопранов репертоар, който й даде възможност да се изяви и като Тоска, Манон Леско, Леонора от „Трубадур“, Елизабет от „Дон Карлос“. От последната роля като че ли пазя най-скъп спомен - нейната Елизабет. Беше тъжна, изящна, аристократична и красива. Най-често си я представям именно в тази роля - един носталгичен спомен....

Но Валери Попова беше известна не само у нас като оперна и концертираща певица. Тя гостува в Парижката Гранд опера с роли като Тоска, Мадам Бътерфлай, Манон Леско, Лиу. В Миланската Скала също пя в „Турандот“, гостува с голям успех в Англия, Белгия, Канада, САЩ, Куба, на сцената на Болшой театър. Известен италиански критик заявява: „Това е овладян до съвършенство музикален инструмент, превърнат от душевността на певицата в одухотворен, „добър дух“.“

В Златния фонд на БНР се съхраняват спомени за Валери Попова на диригента Михаил Ангелов. Чуйте в звуковия файл, където ще откриете и запис на певицата, направен със Симфоничния оркестър на БНР под палката на Васил Стефанов – тя е в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини - ТУК

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...