ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Йохан Щраус е първородният син на Йохан Щраус-баща (1804-1849), композитора и диригента, прочул се със своите прекрасни валсове. Роден е на 25 октомври 1825 година във Виена. Започва да учи музика от дето, заедно с по-малките си братя, Йозеф и Едуард, но по настояване на баща си, е изпратен в търговска гимназия. Щраус-баща в никакъв случай не иска синовете му да станат музиканти. За щастие, майка му, Ана Щраус, го разбира и подкрепя изцяло. Йохан продължава обучението си при изтъкнатите виенски педагози Йозеф Дрехслер и Карл Керман, които го насочват към църковната музика. Междувременно  баща му изоставя семейството и го лишава от издръжка. С цената на безброй лишения Щраус-син завършва успешно музикалното си образование. 

Деветнадесетгодишен, на 15 октомври 1844 г., той организира сам своя първи публичен концерт, на който дирижира и собствени творби – това са няколко валсове и полки. Успехът е впечатляващ – цяла Виена аплодира “достойния син на стария Щраус”. Ражда се крилатата фраза: “Добър вечер, Щраус-баща, добро утро, Щраус-син!”. Само за няколко години Щраус-син става извънредно популярен не само във Виена и цяла Австрия, но и в повечето страни на Европа със своите турнета – от Париж и Лондон до Букурещ, Москва и Петербург. Революцията от 1848 г., която разтърсва стария континент, го вдъхновява да напише десетки маршове, валсове и полки.  

През 1849-а Щраус-баща умира, в разцвета на силите си, ненавършил четиридесет и пет, и синът поема ръководството на неговия прочут оркестър, с който осъществява нови големи турнета из цяла Европа и стига до Новия свят. В програмите си, наред с мащабните симфонични опуси на Шуман, Лист, Берлиоз, Вагнер и Бетовен, той включва и своите валсове, които се радват на небивал успех. 

През 1863-а сключва брак с красивата оперетна прима Йети Трефц и предава оркестъра в ръцете на братята си Йозеф и Едуард. По това време се посвещава ицзяло на творчеството си и създава най-известните си валсове: “Синият Дунав”, “Виенски бонбони”,”Животът на артиста”, “Приказки от Виенската гора”,”Вино, жени и песни”, “Виенска кръв”,”Пролетни гласове”... Умира на 3 юни 1899-а във Виена.

В средата на XIX век некоронован крал на виенската оперета е Франц фон Супе (1819 – 1890), авторът на “Бокачо”, “Хубавата Галатея” и още много  оперети, но те биват постепенно изместени от пиесите на парижанина от Кьолн Жак Офенбах, сключил  договор по онова време с големия  "Театер Ан Дер Вийн". През 1864-а Офенбах се среща с Йохан Щраус-син и като оценява високо таланта му, го насочва към оперетния жанр. След немалко колебания Щраус създава първата си оперета, “Индиго” (1871), посрещната възторжено във Виена. Успехът го окуражава и след две години се появява “Карнавал в Рим” (1873), приета също с адмирации. 

На следващата година той сътворява своя шедьовър, “Прилепът”. За основа на либретото на Карл Хафнер и Рихард Жене служи  модната френска комедия “Часовник с камбана” от постоянните сътрудници на Офенбах Луи Алеви и Анри Мейяк, създадена по действителен случай из парижкия живот. Но за разлика от Офенбах, Щраус се отказва от сатирата и пародийността. Той решава “Прилепът” като динамичен , изпълнен с изтънчен виенски хумор, танцов спектакъл, близък до традициите на италианската комична опера. Музиката тук е много жива, колоритна. Мелодическата фантазия на Щраус- син е направо неизтощима. Според Имре Калман, Щраус превръща оперетата в: “лека, жизнена, остроумна, празнично нагиздена и ярко звучаща музикална комедия именно с  “Прилепът”.  В това безчетежно” царство на валса”, разбира се, липсват социалните конфликти и класовите противоречия, над всичко е радостта и опиянението от живота .

Тази великолепна оперета обикаля набързо музикалните сцени в почти цяла Европа и го утвърждава сред първомайсторите в жанра. След “Прилепът” Щраус- син твори трескаво и почти всяка година представя ново сценично заглавие: “Калиостро”, “Метусалем”, “Сляпата крава”, “Кърпичката на кралицата”, “Веселата война”, “Нощ във Венеция”,”Цигански барон”, “Симплициус”, “Виенска кръв”, “Принцеса Нанета”, “Ябука”, “Рицарят Пасман”, “Богинята на мъдростта”...

За всички свои оперети Щраус създава прекрасна музика в завладяващия ритъм на валса – този невероятен танц, който очарова света и днес. За съжаление, малко от тях издържат изпита на времето – това са: “Прилепът”, “Виенска кръв”, Цигански барон” и “Нощ във Венеция”. “Цигански  барон” се счита за най-завършената му и мащабна творба, а най-поставяната, най-обичаната, безспорно, е “Прилепът”. Причината? Както обикновено- това са преди всичко слабите либрета, често пъти със заплетена интрига, немотивирани сюжетни ходове и недостатъчно ярко очертани характери. Самият той добре е съзнавал това и въпреки очевидните дефекти на литературния материал, композира майсторски, с нестихващо вдъхновение.

Ето какво пише той по повод либретото на “Нощ във Венеция”:

“Пиесата е такава, че при цялото си желание аз не бих могъл да балансирам нейните огромни недостатъци. Това не е поезия, не е и истинска комедия. Това е просто една разхвърляна и измислена история, в която няма и грам смислено съдържание...”

Всичко това налага в наше време тези великолепни в музикално отношение оперети да търпят редица редакции (къде по-добри, къде по-спорни, като по-често се случва второто!), за да бъдат представени на сцената. Но въпреки това музиката на Йохан Щраус-син остава безсмъртна.

ОПЕРЕТИТЕ  НА  ЩРАУС НА БЪЛГАРСКА СЦЕНА

През 1919 г. в Свободния (оперетен) театър в столицата режисьорът Петър К. Стойчев и диригентът Тодор Хаджиев (бащата на Парашкев Хаджиев), осъществяват първата българска постановка на ПРИЛЕПЪТ“

Трудно е да се преброят всички сценични реализации на шедьовъра на Щраус у нас – на сцените на София, Варна, Русе, Пловдив, Бургас, Стара Загора, а също и в: Сливен, Враца, Ямбол, Кърджали, Казанлък, Пазарджик, Ловеч, Лом… Те са повече от 40!

Втората, най-играна негова оперета е „ЦИГАНСКИ БАРОН“, с първа реализация отново по идея на П. К. Стойчев с диригента от Италия Филипо дела Серда, премиера през 1921-а – отново в Свободния театър в столицата. 

Следваяща постановка е във Видин (1939), а в София са 8 – от 1949 година досега в ДМТ „Стефан Македонски“,  и още в:

Ямбол, Варна, Велико Търново, Русе, Бургас, Стара Загора

„ВИЕНСКА КРЪВ“ досега е представена в София през 1971-а и във Варна през 1973-а.

„ЕДНА НОЩ ВЪВ ВЕНЕЦИЯ“ -  София  с три премиери  - 1943, 1960, 1981

„КАЗАНОВА“ – в Театър „Ангел Сладкаров“, София  през 1932  с режисьор Ангел Сладкаров

„СВАТБА ПРЕЗ КАРНАВАЛА“ – в Кооперативен театър, София, през 1932 с режисьор Карл Валнер

„СИНИЯТ ДУНАВ“ – в Театър Одеон – две премиери, през 1937 и 1943 и в Казанлък през 1976 в Театър „Искра“.