СИБИЛА ЛИЛОВА, "Христо Ботев"

На 6 юли се навършиха 49 години от смъртта на Луис Армстронг, може би най-известният джаз музикант на всички времена.

Като повечето големи легенди и Армстронг е засенчен от собствения си успех. Публиката го свързва най-вече с песента What a Wonderful World, която се е превърнала в нещо като химн на човеколюбието и надеждата. Също толкова прочути са и дуетите му с Ела Фицджералд. Съвместното им изпълнение на La vie en rose е нещо като музикална визитка на радостта от живота.

Трудно е обаче да се проследи обхвата на влиянието на Луис Армстронг върху облика на джаза и издигането му до един от водещите музикални стилове на ХХ в.

Армстронг е не само легендарен тромпетист, чийто сола се анализират и изучават и до днес, не е просто певец, но и музикален посланик, популяризатор на музиката, която тръгва от улиците и нощните клубове на Ню Орлийнс, за да се превърне във форма на изкуство и да завладее света.

Ролята му за еманципирането на джаза е огромна и въпреки, че техниката му на тромпет след това многократно е била надграждана от други изпълнители, никой друг не е създал и частица от музикалните шедьоври, които Сачмо създава с квинтета, а по-късно и секстета си „Hot Five“ и „Hot Seven“.

Когато го разглеждаме в контекста на 20-те години, превъзходството му е още по-голямо.  Във време, когато свиренето на тромпет попада в една от двете основни категории - на веселите, несложни ансамблови изпълнения  на нюорлийнския диксилинед или маршовото стакато характерно за военните оркестри на Ню Йорк, Армстронг открива пътя за едно по-изкусно фразиране и по-фрагментирано темпо, което ще разцъфти в следващите десетилетия.

Още от ранните записи на Луис се открояват  не само бравурните му сола, но и лиричната страна на таланта му, вкоренена в нюорлийнския блус.

Специалистите твърдят, че Армстронг може би никога не надминава своите музикални постижения от 20-те години, но пък се превръща в един от първите феномени на попкултурата.

Ела и Луис - една от най-знаменитите музикални двойкиПоявите те му в холивудски филми като "High Society" (1956), "Paris Blues" (1961), "Хелоу, Доли!" (1969) и в безброй телевизионни предавания го превръщат в най-рядката порода знаменитости, които светът познава само с едно име: Сачмо (съкратено от „уста-торба“). Той продължава да изнася концерти по целия свят до смъртта си през 1971 г. и срещна милиони с джаза, което го превърна във най-разпознаваемото въплъщение на тази музика завинаги.

Сачмо през целия си живот вярва и казва, че е роден на 4 юли 1900 г. Много години по-късно става ясно, че всъщност рождената му дата е 4 август 1901 г.

Любопитно е да се отбележи, че Армстронг започва музикалния си път във време, в което грипът върлува в родния му Ню Орлийнс, вземайки над 3 300 жертви в годината между 1918-19 г. Човекът, който прави повече от всеки друг за изковаването на самото понятие джаз, е бил изложен на огромен риск от заразяване, а ние днес можем да се наслаждаваме на записите му и да се питаме каква би била историята на музиката без тромпета и дрезгавия глас на Сачмо.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина