МАРИЯ ВЪЛЧАНОВА, "Христо Ботев"

Самороден талант, в съчетание с изискан вкус и космополитност, заедно със съзнанието за принадлежност към българската национална традиция – това са само част от характерните черти на личността и творческия стил на един от най-обичаните активно концертиращи български артисти-инструменталисти – цигуларят и педагогът Йосиф Радионов, който на 3 април тази година отбеляза своя 70-годишен юбилей. Именно на тази годишнина, както и на някои от най-интересните моменти от житейския и творчески път на проф. Радионов е посветено изданието на предаването „Студио „Музика“.

Роден през 1951 г. в София, Йосиф Радионов започва да учи цигулка от ранна детска възраст, а негови първи учители са личности като Вера Вазова – авторитетен детски музикален педагог и племенница на патриарха на българската литература Иван Вазов, Тодор Съмналиев – концертмайстор тогава в Софийската филхармония и цигулковият педагог Анна Иванова. Въпреки че не е ученик в музикалното училище, музикалният талант на Йосиф Радионов е забелязан от композитора Тодор Попов, който го включва в сформирания от него младежки струнен квартет, както и в малък ученически оркестър. Това, както и индивидуалните занимания, развиват у младия музикант не само любовта към високите образци на световната и българска музикална класика, но и чисто техническите му изпълнителски умения и през 1969 г. Радионов е приет на едно от челните места в Българската държавна консерватория (днес НМА „Проф. Панчо Владигеров“), където учи най-напред при Леон Суружон, а след това се дипломира в класа на един от доайените на българската цигулкова школа проф. Владимир Аврамов. По това време идва и първият му голям успех на конкурсния подиум – Първа награда от Националния конкурс „Светослав Обретенов“ в Провадия през 1972 г. През 1981 г. Йосиф Радионов е удостоен от Унгарския културен институт с медал „100 години Бела Барток“, а през 1975 г. заедно с цигуларя Ангел Станков сформират едно от най-популярните и успешни български цигулкови дуа, известно като дуото „Станков-Радионов, което става лауреат през 1993 г. на Първия международен конкурс за камерна музика в Осака (Япония). Двамата виртуози осъществяват и много записи за български и чужди музикални медии и студия. Записват  творби от световната и българска класика, както и произведения от съвременни автори, някои от които създадени специално за тях.

Като концертиращ артист-инструменталист Йосиф Радионов е бил солист на всички български камерни и симфонични оркестри, както и на именити състави като I Solisti Veneti – Италия; Händel-Festspiele Halle, Германия; Операта в Ница, Франция; Gewandhaus – Лайпциг; Московска консерватория; Suntory Hall – Токио; Филхармония на Чикаго, САЩ; Национален оркестър – Колумбия и много други, а като оркестров музикант той е концертмайстор на Софийската филхармония между 1981 и 1992 г.

Повече от четири десетилетия, от 1975 г. – Йосиф Радионов неизменно работи и в областта на музикалната педагогика, а много от неговите възпитаници днес са успешно реализирани музиканти у нас и в чужбина, както и носители на национални и международни отличия.

Освен увлекателния разказ на проф. Радионов за своя житейски и професионален път, свои спомени за съвместното им сътрудничество споделя и неговия приятел и дългогодишен сценичен партньор проф. Ангел Станков.

Своите благопожелания към любимия си учител изразяват и неговите студенти Мирослав Чакърян – концертмайстор на филхармонията в Йоханесбург (ЮАР), Иван Пенчев – примариус на „Кварто квартет“ и Йоана Каменарска – концертмайстор и преподавател във Висшето училище в Хамбург (Германия).

В предаването звучи и блестящо изпълнена музика от Антонио Вивалди, Джовани Батиста Виоти, Жул Масне, Пабло Сарасате, Бела Барток, Марин Големинов, Петър Христосков, Парашкев Хаджиев, Стефан Икономов и Михаил Пеков.

Нека споделим заедно този музикален празник на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник – 13 април от 19.30 ч. в предаването „Студио „Музика“.

Своите благопожелания към любимия си учител изразяват и неговите студенти Мирослав Чакърян – концертмайстор на филхармонията в Йоханесбург (ЮАР), Иван Пенчев – примариус на „Кварто квартет“ и Йоана Каменарска – концертмайстор и преподавател във Висшето училище в Хамбург (Германия).

В предаването звучи и блестящо изпълнена музика от Антонио Вивалди, Джовани Батиста Виоти, Жул Масне, Пабло Сарасате, Бела Барток, Марин Големинов, Петър Христосков, Парашкев Хаджиев, Стефан Икономов и Михаил Пеков.

Нека споделим заедно този музикален празник на вълните на националната програма „Христо Ботев“ във вторник – 13 април от 19.30 ч. в предаването „Студио „Музика“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...