На 7 ноември диригентът Симеон Пиронков и Софийската филхармония ще представят концерт, посветен на Константин Илиев, съобщиха от институцията. Тази година се навършиха 100 години от рождението му. Солисти на вечерта са пианистите Маргарита Илиева и Светлин Христов, и сопраното Евa Перчемлиева. 

Концертът е в столичната зала "България" от 19 часа.

В програмата:

Константин Илиев - Симфония №3

Константин Илиев - „Музикални моменти"

Иван Спасов – „Песни на една душа отлитаща към рая" за сопран, магнетофонна лента и оркестър

Симеон Пиронков - Музика за две пиана и оркестър

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ завършва НМА „Проф. П. Владигеров” през 1946 (тогава ДМА). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба. През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава Държавния симфоничен оркестър в Русе. Работи като диригент на балета на Софийската опера. Главен диригент на ДСО и Народна опера ­- Русе. Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония.

От 1967 година е професор по оркестрово дирижиране в НМА (БДК). През 1969 напуска филхармонията и до 1971 осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма „Балкантон“ с оркестъра на НМА. През годините 1971-72 и 1978-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на проф. Константин Илиев на диригентския пулт е в Русе през 1988 година. Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ-ти век. Има множество записи в БНР, „Балкантон“ и в чужди радиостанции. Проф. Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори. Творчеството му, което обхваща различни жанрове, се свързва и с така наречения „български музикален авангард“. Автор е на 2 опери и 1 балет, кантатно-ораториални творби, 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър. Създава също 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, 4 струнни квартета, духов квинтет, песни, хорова музика за различни състави, филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин