На 7 ноември диригентът Симеон Пиронков и Софийската филхармония ще представят концерт, посветен на Константин Илиев, съобщиха от институцията. Тази година се навършиха 100 години от рождението му. Солисти на вечерта са пианистите Маргарита Илиева и Светлин Христов, и сопраното Евa Перчемлиева. 

Концертът е в столичната зала "България" от 19 часа.

В програмата:

Константин Илиев - Симфония №3

Константин Илиев - „Музикални моменти"

Иван Спасов – „Песни на една душа отлитаща към рая" за сопран, магнетофонна лента и оркестър

Симеон Пиронков - Музика за две пиана и оркестър

КОНСТАНТИН ИЛИЕВ завършва НМА „Проф. П. Владигеров” през 1946 (тогава ДМА). Учи композиция при проф. П. Владигеров, дирижиране при проф. Марин Големинов и цигулка при проф. Вл. Аврамов. Специализира в Пражката академия за музикално изкуство дирижиране при проф. В. Талих и композиция при Я. Ржидки, посещава заниманията по четвърттонова композиция на проф. Алоис Хаба. През 1947 се завръща в България. За кратко време работи като музиколог в Радио София, след което има активна диригентска дейност. Основава Държавния симфоничен оркестър в Русе. Работи като диригент на балета на Софийската опера. Главен диригент на ДСО и Народна опера ­- Русе. Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър. От 1956 (с прекъсвания) е диригент и главен диригент на Софийската филхармония.

От 1967 година е професор по оркестрово дирижиране в НМА (БДК). През 1969 напуска филхармонията и до 1971 осъществява цикъл от концерти и записи за грамофонната фирма „Балкантон“ с оркестъра на НМА. През годините 1971-72 и 1978-84 отново е назначен за главен диригент на Филхармонията. От 1972 до 1978 живее в Добрич и поставя началото на Фестивала на камерната музика. Последната изява на проф. Константин Илиев на диригентския пулт е в Русе през 1988 година. Като диригент получава признание в много страни на Европа, Америка и Азия и изиграва изключително голяма роля в пропагандирането на музиката на ХХ-ти век. Има множество записи в БНР, „Балкантон“ и в чужди радиостанции. Проф. Константин Илиев е един от най-значимите съвременни български композитори. Творчеството му, което обхваща различни жанрове, се свързва и с така наречения „български музикален авангард“. Автор е на 2 опери и 1 балет, кантатно-ораториални творби, 6 симфонии и други произведения за симфоничен оркестър. Създава също 7 Tempi concertati за различни инструментални ансамбли, 4 струнни квартета, духов квинтет, песни, хорова музика за различни състави, филмова и театрална музика.

Aвтор е на три книги, статии и студии.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...