В петък, 12 декември, неаполитанският театър „Сан Карло“ представи за първи път единствената опера на Енио Мориконе  - „Партенопа“, три десетилетия след нейното написване, съобщи БТА, цитирайки Асошиейтед прес.

Произведението е вдъхновено от митичната сирена Партенопа, която според легендата се удавила, след като не успяла да омагьоса Одисей. Тялото й било изхвърлено на брега, а на това място възникнало селище, което през вековете се разраснало в днешния крайбрежен град Неапол.

Когато Мориконе композира „Партенопа“ през 1995 г., той вече е световно признат с музиката си към „Добрият, лошият и грозният“, както и със знаковите саундтраци към филми като „Недосегаемите“ и „Имало едно време в Америка“. През 2007 г. композиторът получи почетен „Оскар“ за цялостно творчество, но въпреки това негови произведения така и не бяха поставяни на сцената на големите оперни театри в Италия – считани за елитарния връх на музикалното изкуство.

За негово разочарование „Партенопа“ остана неизпълнявана в продължение на десетилетия, а Мориконе почина през 2020 г., без да види операта си поставена.

„В крайна сметка той прие факта, че няма да дебютира в операта, като знак на съдбата“, разказа Алесандро де Роса – негов близък сътрудник и съавтор на автобиографията му. „Сигурен съм, че ако беше жив днес, щеше да приеме предизвикателството с ентусиазъм и да работи неуморно с оркестъра и режисьора – като дете“, добави той.

Режисьорката Ванеса Бийкрофт и диригентът Рикардо Фрица са изградили интерпретацията си без бележки или указания от композитора. „Би било прекрасно да можем да говорим с Мориконе за музикалните му избори, но трябваше да ги разчетем от това, което ни е оставил, и да ги интерпретираме по най-добрия възможен начин“, каза Фрица.

Сред необичайните решения в партитурата е липсата на цигулки – вместо тях Мориконе използва флейти, арфи и рогове, инструменти, свързвани с гръцката митология.

Още в четвъртък вечерта театър „Сан Карло“ се изпълни с очакване по време на отворена репетиция. Безплатните билети бяха изчерпани само за няколко часа. „Чакахме толкова дълго – затова сме тук днес“, каза Алфонсо Инерозо, докато влизаше в залата.

Образът на Партенопа е дълбоко вплетен в културната идентичност на Неапол. Според традицията нейният глас олицетворява вечния дух на града, а първото гръцко селище носело нейното име. Сирената присъства и в градски символи като Фонтана дела Сирена, а легендата за нея се предава от поколение на поколение в целия Неаполитански залив, под сянката на Везувий.

Подобно на операта на Мориконе, и самият Неапол дълго време живя в периферията на вниманието, но днес преживява културен подем. ЮНЕСКО включи неаполитанските пицари в списъка на нематериалното културно наследство; градът редовно присъства в международни туристически класации; романите на Елена Феранте се превърнаха в световни бестселъри и телевизионен сериал; а футболният клуб „Наполи“ спечели шампионската титла през 2023 г. – първа от ерата на Диего Марадона – и повтори успеха си през май тази година.

През 2025 г. Неапол отбелязва 2500 години от основаването си, а премиерата на „Партенопа“ се превърна в кулминация на честванията. В интерпретацията на Мориконе героинята отказва утехата да се превърне в далечно съзвездие след смъртта си и моли боговете да ѝ позволят да разпери криле над залива, където ще се роди безсмъртен град.

Продукцията изследва връзката между древния мит и съвременната идентичност на Неапол. Образът на Партенопа е въплътен от две сопрани, които подчертават нейната двойствена природа – между тяло и легенда.

Мориконе първоначално композира едноактната опера безвъзмездно за малък фестивал в Позитано, който впоследствие фалира. Следват няколко неуспешни опита за поставяне, включително в края на 90-те години с театър „Масимо“ в Палермо.

„В онези години Мориконе страдаше от това, че не беше възприеман като композитор на това, което сам наричаше ‘абсолютна музика’, тъй като беше отъждествяван най-вече с филмовите си партитури“, каза либретистът Гуидо Барбиери. Съавторът му Сандро Капелето допълни, че при разговор през 2017 г. композиторът вече изглеждал спокоен и примирен с кариерата си.

През вековете Партенопа е вдъхновявала редица творци – от опери на Хендел и Вивалди до филм от 2024 г. на носителя на „Оскар“ Паоло Сорентино. Сега и творбата на Мориконе заема своето място сред тях.

„Беше огромно удоволствие да слушам музиката на Мориконе – истинския главен герой на тази опера“, каза след репетицията 26-годишният студент по кино Джовани Капуано. „Духът му се завърна и ни очарова.“

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата