Енио Мориконе (87) е легендарен композитор на филмова музика. На 28 февруари той получи „Оскар” за музиката във филма на Куентин Тарантино „Омразната осморка”. Интервюто с Маестрото е публикувано ден по-късно на сайта uncut.co.uk . В него са използвани въпроси на читатели от различни държави. Разговорът с композитора е проведен в дома му Рим -  прозорците на гостната му гледат към фонтана „Треви”. 

---

Какво беше да израснеш в Италия през 40-те?

- Беше много трудно. Роден съм през 1928 г., а през 1943/44 г. в Рим се водеше война. Нямаше храна, имаше голяма оскъдица. Когато работех с американци, канадци и англичани скоро след войната, те ми плащаха с храна. Това трябва да ви даде представа каква ужасна мизерия беше в онези години. Това беше храната за моето семейство.

Какви са най-ранните ви спомени, свързани с киното?

- Първите ми спомени са именно от киното. В моята младост кината показваха по два филма на ден, аз гледах и двата. Може да ви звучи странно, но единственият мюзикъл, който ми харесваше, беше „Уестсайдска история”. Не харесвам мюзикълите и филмите, в които се пее, изобщо. Винаги съм си мислил, че те звучат фалшиво. Не харесвам също и любовни истории. Харесвам приключенски филми и детективски истории. Хичкок беше майсторът.

 В края на 50-те сте свирили на тромпет в джаз банда. Какво си спомняте от това време?

- През 50-те свирех на тромпет с някои джаз групи. Някои от тях бяха доста авангардни. Дали това е бил моментът, когато съм разбрал, че искам да стана композитор? Не, започнах да композирам в консерваторията в Санта Чичилия през 40-те.

Съжалявате ли, че не работихте със Стенли Кубрик в „Портокал с часовников механизъм?

- За това наистина съжалявам. Бяхме се разбрали да работим заедно, но по това време работех със Серджо Леоне. Беше проблем да ги съвместя. Аз никога не го срещнах – Кубрик не обичаше да лети и говорехме само по телефона. 

Кой е най-трудният режисьор, с когото сте работили?

- Имаше много подробности по споразумението с Джузепе Торнаторе, но не е имало режисьори, които да ми създават проблеми. Спомням си как снимахме „Легенда за пианиста”, защото актьорът в главна роля – Тим Рот, трябваше да взима уроци по пиано. Това беше единственият филм, за който непрекъснато ходех да следя снимките. 

Вярно ли е, че Серджо Леоне е искал от вас да пишете музиката, преди да е започнал снимките, за да вдъхновява актьорите с нея?

- Обичам да пиша музиката, преди да започнат снимките, не само заради актьорите, но и заради режисьора.  Така че Леоне не е единственият, за когото съм го правил. С него имах невероятни работни отношения. Той много ми вярваше и имаше невероятен обем да идеи помежду ни.

Как стана така, че писахте музика за Световното първенство по футбол през 1978 г.?

- Просто - предложиха ми хонорар. Но беше ужасно, защото вместо музиката да се запише и да се пуска преди мачовете, една група от четирима души ходеше от стадион на стадион да я свири и беше кошмар. 

Аз подкрепям „Рома”. Те се справят добре този сезон, но вече не ходя на мачове, предпочитам да ги гледам по телевизията. Имам си хубав голям екран и когато е очевидно, че „Рома” ще спечели, си позволявам да заспя.

Замисляли ли сте как ще звучи саундтракът ви извън контекста на филма?

- Винаги. Музиката трябва да има собствен живот и извън филма. Това е причината да мога да правя концерти с филмова музика.

Как изглежда работният ви ден сега?

- Напълно рутинно – ставам рано, бръсна се, обличам се и правя малко физически упражнения. Излизам от вкъщи, купувам вестници, прочитам ги. След това композирам и ако трябва да довърша нещо спешно, работя дълго. Естествено, прекъсвам, за да обядвам. Ако нямам спешна работа, следобед си почивам. В момента пиша музика за един френски филм.

Има ли филми, за които съжалявате, че сте написали музика?

- Не, въпреки че съм работил за филми, които не са имали голям успех. Но благодарение на тях съм експериментирал много в музиката. А експериментите са много важни за мен.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора