Интернет търсачката „Гугъл” отбелязва 28 март с дудъл, посветен на 240 години от създаването на Болшой театър - най-големия театър в Русия и един от най-престижните в света. 

Началото е поставено от губернатора на Москва Пьотър Урусов, след като получава разрешение от Екатерина ІІ за поставяне на театрални постановки. Князът започва строителството на театъра, наречен „Петровски“ по адреса му на улица „Петровка“. Сградата обаче изгаря още преди откриването й, а строителството е поето от английския предприемач Майкъл (Михаил) Медокс, който построява т. нар. „Болшой Петровски театър“.

Но и тази сграда изгаря през 1805 г. Третият дом на театъра е издигнат на Арбатския площад, но и той изгаря през 1812 г. През 1821 г. на първоначалното място пак започва строителство на поредната сграда за проект на О. Бове и ректора на Петербургската академия А. Михайлов. От лятото на 2005 г. основното (историческото) здание на театъра е затворено за реставрация. Спектаклите и репетициите се провеждат в новата сграда, намираща се до основната. Първоначално реконструкцията била предвидена да завърши на 1 ноември 2009 г., когато била насрочена премиерата на операта на Михаил Глинка „Руслан и Людмила“. Реконструкцията е завършена през 2011 г. и театърът официално е открит на 28 октомври 2011 г.

Днес директор на Болшой театър е Владимир Урин. В интервю за РИА Новости той разказва, че бюджетът му е намален с 700 млн. рубли, но това няма да се отрази на качество и количеството на продукцията на театъра. Основна политика са гастролите в чужбина.

„Балетът и операта на Болшой театър ще гостуват в Япония, САЩ, Франция, ще участват в много музикални фестивали. Сега театърът има представления във Великобритания”, казва Урин.

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...