В парка на улица „Большая Дмитровка“ в Москва, в района на Болшой театър, на 20 ноември беше открит паметник на балерината Май Плисецсая, съобщиха руските медии. 

Автор на скулптурата е Виктор Митрошин, а проектът е на архитекта Алексей Тихонов. Височината на паметника е 9 метра, на постамента е възпроизведен автограф на Плисецкая. Композицията изобразява танцуващата балерина в ролята на Кармен. По време на церемонията звучеше музика от „Кармен сюита“ от Жорж Бизе и Родион Шчедрин. 

„Мая Плисецкая беше невероятно явление в световната култура. Тя прослави руския балет. Плисецкая за нас е символ на женственост и талант. Мисля, че с откриването на паметника ще привлечем не само любители на балета, но всичси онези, които ценят руската култура“, заяви на откриването Олга Голодец, вецепремиер на Русия. 

Паметникът е финансиран от правителството на Русия и кметството на Москва.

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ е родена в Москва през 1925 г. в известно еврейско семейство. Учи в Шпицберген, където баща ѝ Михаил Плисецки работи като инженер и директор на съветска минна компания, а после е генерален консул на СССР. През 1938 г. той е екзекутиран по време на сталинските чистки (реабилитиран при Хрушчов). Майка ѝ Ракел Месерер-Плисецкая (известна още като Ра Месерер), актриса в нямото кино, е арестувана и изпратена в трудов лагер на ГУЛАГ в Казахстан, заедно с нейното 7-месечно братче. Тогава Мая е осиновена от леля ѝ (сестра на майка ѝ) балерината Суламиф Месерер, до освобождаването на майка ѝ през 1941 г.

През Втората световна война е евакуирана заедно със семейството в Свердловск . В града няма условия за занимания с балет, но именно там е първото ѝ публично изпълнение на номера Умиращия лебед. Учи в Московското хореографско училище при голямата балерина Елизавета Гердт. За пръв път танцува в Болшой театър, когато току що е навършила 11 г. През 1943 г. завършва училището и постъпва в Болшой балет, където танцува до 1990 г.

Едни от най-адмирираните роли е на  Одет-Одил в „Лебедово езеро“ (1947) и Аврора в „Спящата красавица“ (1961). На 80-ия ѝ рожден ден "Файненшъл таймс" обобщава обществената оценка за Мая със следните думи: "Тя беше, и все още е звезда, "monstre sacre" на балета, последната изява на театрален блясък, искрящ, пламенен фар в света на слабо светещи таланти, съвършенство в свят на хубост." Следващата година император Акихито връчва на Мая Плисецкая "Premium Imperiale", неофициално считан за нобелова награда за изкуство. Снимала се е в киното, автор е на 3 книги със спомени.

Умира на 2 май 2015 г. в Мюнхен. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...