Анита Димитрова, "СЕГА"

Тази вечер от 19 ч. в клуб "Перото" в НДК почитателите на жанра ще имат възможност да се срещат с първата българска джазпевица. Концертът разговор с Лени Вълкова се организира от радио Джаз ФМ. Наричали са я "Кралицата на джаза", била е солистка на първия професионален джаз оркестър у нас - "Джаз Овчаров", на "Джаза на оптимистите" и "Джаза на младите", на сборния оркестър, воден от Борис Симеонов в зала "България", на оркестъра на Димитър Ганев, концертирала и записвала е и с много други диригенти и състави. 

За да се срещнат с Лени Вълкова, ще дойдат и музиканти, които са се вдъхновявали от нейното изкуство: Ахинора Куманова от следващото поколение джаз вокалисти, легендата Мими Николова, която се е любувала на таланта на Лени в зала "България", Димитър Йосифов, който с радост си спомня как е слушал певицата с "Джаз Овчаров" в дървения цирк на пл. "Св. Неделя", потомката също на бежанци от Кукуш Йорданка Христова. Лени ще разкаже за своя живот и за развитието на музикалната ни сцена, в което активно е участвала. На видеостена ще бъдат показани архивни материали. Внукът на Панчо Владигеров и син на Александър Владигеров - Константин, ще акомпанира ветеранката на пианото в няколко изпълнения на джаз стандарти и оригинални песни, които тя е записвала през годините. 

Лени Вълкова е родена на 22 май 1927 г. в род на македонски българи. След опожаряването на Кукуш семейството й е сред първите заселници в столичния район "Илинден". Пее от дете, учи музика при Дора Мамберг и балет при Николай Фол. За изпита в Консерваторията я подготвят голямата оперна прима Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов. През 1945 г. тя става първата солистка на професионален джаз оркестър у нас, когато след конкурс с над 50 участнички Асен Овчаров и музикантите от неговата група я избират единодушно. Във възторга си те дори я вдигат на ръце. Сред музикантите са Александър Николов - Сашо Сладура, Бенцион Елиезер, Димитър Ганев, Стефан Кованов, Никола Дирацян. 

Вълкова пее както с "Джаз Овчаров", така и с отделилия се от него оркестър на "Оптимистите" с лидер Божидар Сакеларев. В репертоара й са джаз стандарти, италиански танцувални пиеси, както и авторски песни - "Тихо гасне тая вечер" на Йосиф Цанков, "В планината", "Роза от моята родина", "Знаеш ли, кажи ми", "По цели дни самотна бродя", "Щом пристигне пролетта" и др. Концертите във Военния клуб на "Трите Ел" - Лени Вълкова, Люси Найденова и Леа Иванова, с още един солист - Сашо Сладура, и сборна формация на "Овчаров" и "Оптимистите", също са сред знаменателните й срещи с публиката. 

В началото на 90-те Лени Вълкова заживява в Лондон, където членува в Count Basie Society. Тя участва в джемсешъни за удоволствие на музиканти и публика. 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата