Сцена

 

 

Короновирусът отнесе Димо от P.I.F.

 

"Той отстояваше и утвърждаваше високите критерии на истинския, жив и необходим театър", пишат от ръководството на театъра.

 

Популярният герой на класика Алеко Константинов, оживява на сцена в музикалната сатира „Ганьоада“. 

Може да се каже, че критиката у нас, а и в чужбина, оцени изключително високо необикновената дарба на този наш музикант.

Като дете Жан-Мишел прекарва дълги месеци при дядо си – инженер, изобретател и добър обоист. От него наследява любовта към музиката и техниката едновременно и получава първата записвачка.

 

 

Поклонението ще бъде на 28 ноември от 10 до 13 часа във фоайето на Старозагорската опера.

Той беше солист на Националната опера и балет и на Пражката опера, Чехия. Изявявал се в основния теноров репертоар на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ.

 

Участвал е с „По буквари“ от Владимир Рубин, „Йове, малай моме“ от Александър Танев, „Лунна светлина“ от Дебюси в обработка на Тодор Попов и „Бохемска рапсодия“ от Фреди Меркюри.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина