Джоди Фостър предпочита да живее и работи извън Съединените щати, става ясно от интервю на актрисата пред Ройтерс на филмовия фестивал в Кан.

Тя изтъква по-добрите условия в европейската филмова индустрия, както и по-голямата си лична свобода, след като децата ѝ вече са пораснали.

Фостър е в Южна Франция за премиерата на филма Vie Privée („Личен живот“) – психологически трилър, в който тя е психиатър, решаващ да разследва смъртта на своя пациентка, изиграна от Виржини Ефира. През целия филм американската актриса, носителка на два „Оскар“-а за „Обвинената“ (1988) и „Мълчанието на агнетата“ (1991), говори само на френски. 

Фостър, която е на 62 години, започва кариерата си със снимки в реклами още на 3-годишна възраст. Тя е получила множество награди през годините, включително почетна „Златна палма“ от Кан през 2021 г.

„Наистина ми харесва да работя извън Съединените щати“, каза тя, уточнявайки как днес не е толкова обвързана със САЩ, тъй като децата й вече са големи.

Фостър, която идва за пръв път в Кан на 13 години с филма на Скорсезе „Шофьор на такси“, каза, че да работи като режисьор във Франция е по-добре, отколкото в САЩ, заради по-голямата творческа свобода.

Смесването на жанрове, както прави режисьорката Ребека Злотовски във филма Vie Privée, е много необичайно в Холивуд, казва актрисата. Студиата искат филмът да бъде или трилър, или комедия – не желаят смесица между двете. Докато във Франция режисьорът има повече свобода при подобни решения.

В Европа жените режисьори имат повече възможности в сравнение със САЩ, каза Фостър, която също е режисьор.

„Работила съм само с една жена режисьор до преди няколко години. Не е ли странно? След като съм направила 60 филма, почти не съм работила с друга жена?“, пита тя.

„Европа винаги е имала традиция жени да правят кино, или поне от доста време. В Америка обаче този предразсъдък наистина се е вкоренил“, обобщава звездата от „Мълчанието на агнетата“ и „Анна и крaлят“.

 

Източник: Васил Богданов, БТА

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...