"Бих искала да се науча да се вдъхновявам сама."

"Не ме смущават хората, които говорят бързо. Ако можеш да говориш бързо, значи можеш да мислиш бързо." 

"Страхът е емоция №1, която заставя ума ни да прави невероятни усилия, за да се избави от нея." 

"Във всяка възраст е много по-интересно да прекарваш времето с по-млади или по-стари от теб, отколкото с връстници."

"Религията е наука, която задължително трябва да се изучава. Трябва да знаеш за какво се водят всички тези войни."

"Нормалността не е нещо, към което трябва да се стремим. От нея трябва да се бяга." 

"Потресаваща комбинация е огромният страх от самотата и отчаяната необходимост от усамотяване. Точно това ме измъчваше през целия ми живот."

"Съдба е много удобна дума за тези, които никога не взимат решения."

„Обичам европейското кино – именно с него израснах.“ 

„Отговорността на актьора пред публиката е много по-важна, отколкото си представят тя.“

„Мисля, че жените поумняват много към четиридесетте.“

ДЖОДИ ФОСТЪР (Алиша Крисчън Фостър) - американска актриса, продуцент и режисьор, родена на 19 ноември 1962 г. Носителка е на две награди „Оскар“ за най-добра женска роля: „Обвинената“ (1988) и „Мълчанието на агнетата“ (1991). От тригодишна възраст започва да се снима в рекламни клипове - първата й реклама е на плажно масло. През 70-те години се снима в няколко филма на „Уолт Дисни“. За ролята си на непълнолетна проститутка във филма на Скорсезе „Шофьор на такси“ (на 14 години) е номинирана за първи път за „Оскар“. След този филм, в който главният герой Робърт де Ниро извършва покушение срещу президента на САЩ, Джоди дълго време е преследвана от вманиачен почитател на име Джон Хинкли. През 1981 г. Хинкли се опитва да убие президента Роналд Рейгън. Пред следствието той заявява, че се е опитал да впечатли Джоди. След неуспешни връзки с мъже, от които има двама синове, Фостър сключи брак с актрисата Александра Хедисън.

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...