ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Почти целият й живот минава пред камера. Е, понякога е и режисьор или продуцент, но е позната най-вече с участията си като актриса във вече над 70 филма.

На 6 юли Джоди Фостър ще бъде удостоена с почетната награда на филмовия фестивал в Кан – „Златна палма“. Тя ще бъде и почетен гост на 74-то издание на събитието.

Фостър е родена на 19 ноември 1962 г. и започва кариерата си на актриса на три години. Първоначално се снима предимно в реклами и още преди да започне училище тя вече изкарва пари. На 12 получава и първата си малка роля във филм на Мартин Скорсезе.

Тя се справя толкова добре в „Алиса вече не живее тук“ (1974), че Скорсезе я избира и за ролята на Ирис в „Шофьор на такси“, която ѝ носи първа номинация за Оскар.

Ирис е 12-годишна проститутка, която става обект на желание на главния герой, изигран от Робърт де Ниро. Фостър печели овации за способността си да пресъздаде такава сложна героиня в толкова ранна възраст.

Преди да навърши 30 актрисата вече има два "Оскар"-а – за участието си в „Обвинената“ (1988) и за ролята Кларис Старлинг в хитовия филм с Антъни Хопкинс - „Мълчанието на агнетата“.

Междувременно успява да завърши Френската гимназия в Лос Анджелис и колежа Йейл. През 1994 г. Фостър продуцира и участва във филма „Нел“, като за тази роля тя получава четвърта номинация за "Оскар". През същата година тя играе и в уестърн-комедията „Маверик“, заедно с Мел Гибсън.

Когато навлиза в 50-те си години, Джоди Фостър се състредоточава повече върху режисьорската професия. “Да си в петдесетте си години е преходен период за актьорите – не си достатъчно възрастен за старите герои, но и не си достатъчно млад, за да играеш младите. Така че си казах - добре, това е моето време да режисирам“, казва тя в интервю за Гардиън.

Някои от продукциите, които режисира, са „Бобърът“ (2011), „Пулсът на парите“ (2016), както и по един епизод на „Къща от карти“ и „Черно огледало“.

Като характер Фостър е позната със своите сдържаност и самоконтрол. Тя избягва да споделя политическите си възгледи или каквито и да е детайли отностно личния си живот. Актрисата рядко се поддава на очакванията за традиционните роли на звездите в Холивуд. В медиите тя често е описвана като „пословично дискретна“.

Джоди Фостър е също толкова непримирима и в професионален план. При избора си на роли Фостър винаги се е придържала към сложните героини, изправени пред трудни предизвикателства.

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...