Голямата награда „Златното око” за операторско майсторство на името на Димо Коларов бе присъдена на Веселин Христов за игралния филм „Жажда” за ярък стил и артистизъм, съобщи 35mm.bg . Осмото издание на фестивала се проведе в Попово. В селекцията са участвали 28 български филма. 

Награда за цялостно творчество е присъдена на емблематично име в българската операторска школа – Константин Занков. Извън конкурсната програма бяха прожектирани  филмите му  „Потъването  на Созопол”, „Вапцаров – пет разказа за един разстрел”  и беше открита фотоизложбата „Лица от екрана”. Награда за цялостно творчество бе присъдена и на един от любимите актьори на Димо Коларов – Васил Михайлов.

Ето и останалите отличени:

Първа награда за доказан професионализъм в българското кино - Рали Ралчев за игралния филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”.

За най-добър дебют - Кирил Паликарски за филма „Докато Ая спеше” и на Борис Славков за филма „Събирач на трупове”.

Наградата на Съюза на българските филмови дейци - Георги Челебиев за изобразителните решения в игралния филм „Буферна зона”. 

Награда на журито за документален филм - Мартин Димитров за документалния филм „Народен дом на терора”.

Наградата на продуцентска компания „Меджик Шоп”  - Лилия Стайкова за късометражния игрален филм „Данте”.

Специална награда на община Попово -  Николай Лазаров за игралния филм „Радостта и тъгата на тялото”.

Със специален диплом бяха отличени  Ярослав Ячев за документалния филм „Васил Гендов – мит и реалност”;  Иван Кунчев за късометражния игрален филм „Отвъд”; Дамян Димитров за късометражния игрален филм „Бели слонове” и Николай Илиев за документалния филм „Кръгове на светлината”.

ДИМО КОЛАРОВ – кинооператор, роден в Попово на 16 февруари 1924 г. Учи и работи едновременно като музикант в ресторант, а през ваканциите – и в по-големите градове като Варна, Русе и Велико Търново.  През 1946 г. заминава за Чехия с идеята да следва медицина. Работи и като уличен музикант, за да се издържа. Записва се за учебната 1947 г. във филмовия отдел на Академията за изящни изкуства (ФАМУ) в Прага при професор Карол Плицка след отлично представяне на изпита. Работи едновременно като кинооператор в „Справодайски филм“ в Прага и снима документални филми. Учи до 1950 г., когато се връща отново в София и работи като кинооператор в „Българско дело“. От 1954 г. до пенсионирането си работи в Студио за игрални филми „Бояна“.  Във визитната му картичка са филми като „Козият рог”, „Вълчицата”, „Господин Никой”, „Инспекторът и нощта”, „Капитан Петко войвода” и др. Умира на 23 февруари 1997 г. в София.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Каквото е счупено – счупено е. И аз предпочитам да запазя спомена за някогашната му красота, вместо цял живот да се примирявам с пукнатини.“

Маргарет Мичъл, американска писателка, родена на 8 ноември преди 126 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд