БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Такси за рая“ е пълноценна и завладяваща черна комедия.
Иван Ничев и Тодор Чапкънов се стремят да докажат, че са достойни ученици на Кустурица, без сляпо да му подражават.
Но те имат предвид и забравения български опит – разбира се, по-тъжен, страховит и макабристки – „Камионът“ (1980) на Христо Христов.
За въздействието и емоцията на филма допринася и качествената литературна първооснова – повестта „Нощно бдение“ на Димитър Динев, издадена на немски език. Авторът е и участник във филмовия спектакъл.
Отбелязвам, че това е първата премиера на български екран и на роден език на филм на Тодор Чапкънов и се радвам искрено, че той я доживя.
Следя отблизо неговото и на Иван Ничев творческо развитие и ще подчертая, че „Такси за рая“ е по-скоро филм на Ничев. Той е и негов сценарист, заедно с Димитър Динев, а композиторът Стефан Димитров също е негов важен избор.
А що се отнася до оператора Христо Генков, снимал „Знакът на българина“ (2014), „Дякон Левски“ (2015), „На педя от земята“ (2016) и помагал при реализацията на „Непобедимите 2“ (2014) на Саймън Уест, смятам, че е посочен от Чапкънов, още повече че Тодор Чапкънов работи като асистент-режисьор на четвъртия филм от поредицата „Непобедимите“ на Скот Уо, сниман у нас през 2023 г.
Като атмосфера, емоция, внушения и обобщения „Такси за рая“ следва стилистиката и посланията на Ничев, каквито ги знаем от „След края на света“ (1998), „Българска рапсодия“ (2014) и „Можеш ли да убиваш?“ (2019)...
Чапкънов – „Мегдан“ (2024), „Огледало“ (2026) – просто се е адаптирал към ситуацията и е дообогатил посланията с повече емпатия и критичен поглед към актуалната ситуация в Европа и у нас в момента, в който ние отново сме лузърите и предпочитаме да се държим в собствените си и балкански стереотипи на поведение и съществуване, тъй като отвъд Калотина като че ли си оставаме „свой сред чужди, чужд сред свои“...
А иначе историята е свежа и остроумна.
Двама служители на траурна агенция „Рай“ пренасят ковчези на мъртъвци от Берлин и Виена за България...
Дребната подробност е, че на шофьора – много органичен Боян Фераджиев, във Виена му се присънва починалата красавица – ослепителната, както винаги, Диляна Попова; че в ковчега, който поемат от българското посолство във Виена, се крие опасен престъпник, син на сръбски наркобос – Йерджи Ейджерски; а в австрийската столица двамата с колегата му – отличен Велислав Павлов, трябва да участват в необикновено нощно дионисиево бдение в памет на нелепо починалия български строител Ставрев – Даниел Владимиров. Бдението е организирано и следено от вещата служителка, зад чийто облик веднага познаваме Десислава Николова-Моралес.
Самата героиня на Моралес („Вездесъщият“, 2017, „Порталът“, 2021) всъщност помага на собственичката на агенцията – великолепната Лазарина Коткова, която помним от нашумялата мелодрама на Мишел Бонев от 2010 г. „Сбогом, мамо“, оставила я за своя заместничка, докато приспива децата си.
Кавалкадата-бдение се представя пред нас в целия си блясък и безумие. Звучи българска, сръбска, полска, немска и английска реч, излизат на повърхността скрити тайни, страсти и чувства, появява се и неизбежният цигански състав от трима души, който също е на ниво, докато накрая шоуто се разпада и всеки хуква да се спасява поединично, преследвайки своите лични и житейски цели...
Докато следях финалните надписи, ме връхлетя крилатата, безсмъртна Алекова фраза, произнесена от Бай Ганьо: „Европейци сме ние, ама все не сме дотам...“
За себе си останах удовлетворен.
Качествена черна комедия, смях през сълзи, добра актьорска работа – да не пропусна поредната силна изява на Стоян Дойчев, открояващ се в групата на колегите на Ставрев, и на Башар Рахал, безупречен с английския си, неотразим като мафиотския бос падре Джовани. Много точна и професионална работа на оператора Христо Генков и композитора Стефан Димитров, отличен темпоритъм в рамките на 95 минути...
Какво повече му трябва на човек в това напрегнато и студено време?
„Такси за рая“, 2026, 95 мин. Сценарий: Димитър Динев и Иван Ничев. Режисура: Иван Ничев и Тодор Чапкънов. Разпространение: „Форум Филм България“.
