Между 50 и 60 хиляди имена на информатори, сътрудници и офицери на службите за сигурност на комунистическата власт в Унгария вече са достъпни в публичен регистър, съобщи британското издание "Гардиън".
Публикуването на имената беше едно от предизборните обещанията на дясноцентристката партия „Тиса“ на Петер Мадяр. Тази година тя спечели мнозинство в парламента при рекордна избирателна активност.
Темата за досиетата предизвиква обществен интерес от 1989 година, когато настъпват демократичните промени в страната.
Между 1945 и 1989 година всеобхватна мрежа от агенти на службите за сигурност на комунистическата власт докладват за своите семейства, колеги и приятели. Понякога те са изнудвани да сътрудничат. В други случаи информацията се е давала в замяна на различни привилегии и облаги.
Досиетата стават достъпни 37 години след демократичните промени в Унгария
В новия портал хората ще могат да правят справки за служители, информатори или хора, набелязани за вербуване, по име, дата и други признаци. От всички хора, чиито досиета са публикувани на платформата, само 10% са все още живи. На 25 февруари ще бъдат направени публични още 9 хиляди досиета, които ще съдържат по-подробна информация за агентите.
Досега документите бяха съхранявани в Историческия архив на службите за Държавна сигурност. Според директора на службата Гергьо Бендегуз Чех причината те да останат скрити за обществото толкова дълго време е интересът на политици от последните 30 години, които по един или друг начин са били част от тази мрежа.
„Хората ще разберат, че е имало предатели във всяко семейство, във всеки квартал и на всяка улица. Но как можем да използваме тази информация сега?“, казва Миклос Кис, който оцелява след присъда в трудов лагер, а сега е президент на асоциация на жертвите на режима. Според него публикуването на имената е закъсняло с десетилетия.
Публикуването съвпада с навършването на 70 години от Съветското нахлуване в Унгария. На 4 ноември 1956 г. съветските танкове настъпват по улиците на Будапеща, за да потушат мирни протести, които настояват за демократични реформи и повече свободи. Армията на СССР установява контрол над ключови институции за часове, а правителството е сменено с управници, близки на Кремъл.
Въпреки влиянието на репресивния апарат в страната, документите, които са запазени до днес, илюстрират само малка част от структурите на тайните служби. Една част от досиетата са унищожени през 1956 г., а друга изчезват в годините след демократичните промени.
Държавна сигурност в държавите от бившия Източен блок
Мрежа от информатори към службите за Държавна сигурност (ДС) е имало във всяка източноевропейска държава с тоталитарно минало.
Някои страни правят досиетата публични непосредствено след падането на режима, а други се забавят в този процес.
В Германия досиетата на Щази – службите за сигурност в Германска Демократична Република (ГДР) стават публични още през 1992 г. Въпреки че и там има опити за унищожаване на архивите, граждански движения окупират сгради на Щази, за да предотвратят това.
Законът в Германия позволява достъп до досиета на хора, които са “част от съвременната история, заемат политически длъжности или са държавни служители”. Всеки човек има право на достъп до своето досие. Близките на жертви също имат право на информацията, събирана за тях.
В България въпросът за достъпа до тази информация беше уреден чрез т.нар. Комисия по досиетата (пълното ѝ название е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия).
От началото на дейността си през 2007 г. тя беше органът, който отваря архивите на комунистическата ДС и обявява кои публични фигури са били свързани с репресивните служби на режима преди 1989 г.
През септември вицепремиерът Иво Христов обяви, че тя ще бъде закрита в опити за свиване на административния разход. Законопроект, който предвижда това, беше обявен за обществено обсъждане. Планът предизвика критики. Във вторник 100 общественици се обявиха против закриването.
