Френският писател Филип Жаенада е тазгодишният носител на престижната литературна награда „Гонкур“. Отличието му беше присъдено за романа L’Inconnue du quai de Javel („Непознатата от кея Жавел“), в който 62-годишният автор се връща към загадъчно убийство, извършено в Париж през 1949 г., съобщи медиите във Франция.

Книгата, издадена от „Фламарион“, е посветена на случая с Лиз Кансо, известна и като Луиз – 29-годишна млада жена, която е била сред търсените модели на художниците в парижкия квартал Монпарнас. Тялото й е открито на 7 септември 1949 г. на кея Жавел. Убиецът й така и не е установен от разследващите органи.

В романа си Жаенада съчетава литературния разказ с детайлно проучване на съдебни документи, архиви и свидетелства от епохата. Авторът проследява не само обстоятелствата около престъплението, но и живота на жертвата, опитвайки се да възстанови нейната личност и да даде глас на една жена, останала в сянката на криминалната история. В работата си той се вдъхновява и от метода на комисар Мегре – прочутия литературен детектив на Жорж Сименон.

Жаенада е известен с мащабните си литературни разследвания по действителни криминални случаи. Сред най-популярните му книги в тази посока са Sulak (2013), La Petite Femelle (2015) и La Serpe (2017). Авторският му почерк съчетава документална прецизност, психологическа наблюдателност, хумор и характерни отклонения от основния сюжет. Преди тазгодишния си успех писателят е попадал четири пъти в селекциите на „Гонкур“, но за първи път достига до финалния вот.

Лауреатът беше обявен на 3 ноември в парижкия ресторант „Друан“ – традиционното място, на което Академията „Гонкур“ съобщава решението си. Жаенада получи шест гласа срещу три за другия финалист Силвен Прюдом.

За отличието тази година се съревноваваха четири романа. Сред финалистите бяха още La solitude des professeurs est infinie („Самотата на учителите е безкрайна“) от Яник Енел, Choses que je croyais perdues („Нещата, които мислех за изгубени“) от Клемантин Мелоа и De l’autre côté du lac („От другата страна на езерото“) от Силвен Прюдом.

Миналата година наградата „Гонкур“ беше присъдена на Лоран Мовиние за романа му La Maison vide („Празната къща“).

Паралелно с „Гонкур“ беше връчена и наградата „Ренодо“. Тази година нейният носител е Франсоа-Анри Дезерабл за романа Le Palais („Дворецът“).

„Враг номер едно на изкуството е да прилича на нещо вече правено, на нещо гледано. Ценното е уникалността.”

 

Георги Мишев, писател и сценарист, роден на 3 ноември преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.