В Елена продължават проявите, посветени на 170-годишнината от рождението на Стоян Михайловски. Днес, 6 ноември, в Художествената галерия ще бъде представена книгата „Стоян Михайловски – спомени и наследство“, подготвена от екипа на Музея на Възраждането в града.
В музейния фонд се съхраняват лични вещи на писателя, постъпили благодарение на проф. д-р Стоян Константинов Саев, чието семейство е свързано с Михайловски. Неговият баща Константин Саев е бил отгледан и осиновен от писателя. Част от тази семейна и историческа памет е представена в новото издание.
След премиерата на книгата ще започне национална научна конференция, посветена на творчеството и литературното наследство на Михайловски. Организатори са Община Елена, Музеят на Възраждането и катедра „Българска литература“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.
Във форума ще участват 23 изследователи от водещи университети и научни институти в страната, сред които Великотърновският, Пловдивският и Нов български университет, както и Институтът за литература при БАН. Това съобщи научният ръководител на конференцията проф. Димитър Михайлов от ВТУ, дългогодишен изследовател на писателя и носител на едноименната награда на Община Елена.
Освен автор на училищния химн „Върви, народе възродени“ и на множество басни и епиграми, Стоян Михайловски е сред основоположниците на интелектуално-философската линия в българската литература след Освобождението. Проф. Михайлов го определя като български предмодернист и откроява ролята му за развитието на литературната мисъл.
„Иван Вазов дава началото на национално-патриотичната линия в следосвобожденската литература, а Стоян Михайловски е родоначалник на интелектуално-философската“, посочва литературният изследовател, цитиран от БТА. Според него тази страна от творчеството на писателя остава недостатъчно позната на широката публика.
През 90-те години на XIX век Михайловски публикува философските книги „Без заглавие“ (1892) и „Философически и сатирически сонети“ (1895), с които поставя основите на направление, предвещаващо модернизма в българската литература. Отзвукът му може да бъде открит в творчеството на Пенчо Славейков, Пейо Яворов и Петко Тодоров.
Творческият свят на Михайловски може да бъде разгледан през три основни образа – на философа, сатирика и религиозния мислител. Към първия принадлежат философските му произведения, към втория – басните, епиграмите и сатиричните текстове. По-малко позната остава религиозната му поезия. След 1905 г. писателят създава значително по обем християнско творчество, което го нарежда сред първите български автори с цялостно изградена религиозна поетическа и философска концепция.
Целта на конференцията е да представи многообразието на литературното наследство на Стоян Михайловски и да насочи вниманието към онези страни от творчеството му, които все още остават встрани от широкия обществен интерес.
