Филмовата музика на Енио Мориконе (1928–2020) е едно от най-ярките и разпознаваеми явления в историята на киното. Тя съчетава класическа музикална традиция, експериментаторски подход и необикновено въображение. Световна известност му носят музикалните теми към уестърните на режисьора Серджо Леоне, сред които „За шепа долари“, „Добрият, лошият и злият“ и „Имало едно време на Запад“.

Особено въздействащи са лиричните и меланхолични мелодии, в които се усещат самота, копнеж, любов и трагична обреченост. Сред забележителните му филмови партитури са още тези към „Мисията“, „Имало едно време в Америка“, „Недосегаемите“ и „Ново кино Парадизо“.

---

Енио Мориконе е отлично познат в света на киното, неговите мелодии остават безспорни класики в съкровищницата на филмовото изкуство. Но за разлика от другите големи звезди на седмото изкуство, той впечатлява с делничността, със скормоността си в личния живот. Има нещо почти парадоксално в съдбата на италианския композитор. Той, човекът, превърнал музиката в език на любовта, самотата, страстта и човешката обреченост, не изживя личния си живот като филмова драма. Поне не в познатия на публиката смисъл. Няма поредица от бракове, скандални раздели, публични любовни приключения. За него всичко е Мария.

С нея композиторът споделя 64 години брак - от 1956 г. до смъртта си през юли 2020 г. В една артистична среда, в която свободата често се разбира и като свобода от всякакви обвързвания, тази продължителност изглежда почти необичайна.

Двамата се срещат в Рим през 1950 г. Мария Травия е приятелка на сестра му Адриана. Мориконе я харесва веднага, но чувствата не са взаимни. После се случва инцидент – Мария претърпява автомобилна катастрофа и е тежко обездвижена. Енио остава до нея, посещава я, грижи се за нея. Любовта се появява не като внезапна светкавица, а постепенно, с търпение и постоянство.

 По-късно самият той ще формулира своята философия за любовта с думи, които спокойно биха могли да бъдат част от негов филмов сценарий:

„В любовта и в изкуството постоянството е всичко.“

За него важни са не толкова мимолетното увлечение и първоначалната страст, колкото верността, сериозността и продължителността.

На 13 октомври 1956 г. двамата се женят.

Любовта зад затворената врата на кабинета

Семейният им живот обаче не е лишен от трудности. Мориконе е човек с почти маниакална работоспособност. Композира непрекъснато, работи до късно, понякога се затваря с часове в кабинета си. Музиката изисква от него концентрация, която трудно оставя място за ежедневните разговори и семейните занимания.

Мария поема значителна част от грижите за дома и четирите им деца - Марко, Алесандра, Андреа и Джовани.

Съществува и един любопитен детайл от домашния им живот: докато композирал, Мориконе не позволявал на никого да влиза в кабинета му. Единственото изключение била съпругата му.

Тя имала и друга привилегия – била първият слушател на новите му произведения. Мориконе й пускал музиката си, преди да я представи на режисьорите. Макар Мария да не била професионален музикант, той ценял нейната преценка. Тя слушала не като специалист, а като човек от публиката – и понякога била безпощадно критична.

Това е може би най-интересната подробност в отношенията им. Мария не била просто жената, която чакала съпруга си да приключи с поредната филмова музика. Тя била част от неговия творчески свят, негов доверен слушател и своеобразен коректив.

Жената, която плати цената на неговия гений

В интервю след получаването на  „Оскар“-а през 2016 г. Мориконе признава, че професията му е отнела много от времето, което е можел да посвети на семейството. През най-интензивните години на кариерата му той често отсъствал – заради оркестри, записи и работа в студиото.

Той не крие благодарността си към Мария. Напротив, казва, че тя е проявила огромно търпение към неговия начин на живот.

Затова и посвещението на наградите му не е просто красив жест пред камерите. То е признание към човек, който е останал извън светлината на прожекторите, но е понесъл част от цената на неговия успех.

През 2007 г., когато получава почетния „Оскар“, и през 2016 г., когато печели наградата за музиката към „Омразната осморка“ на Куентин Тарантино, Мориконе посвещава отличията си на Мария.

Не цялото му творчество е написано или посветено на съпругата му, разбира се. Неговата музика принадлежи на десетки режисьори, филми и художествени светове. Но в личния си живот той многократно признава, че зад успехите му стои и нейното търпение.

Четири деца и един живот извън прожекторите

Четирите им деца израстват в дом, в който музиката е почти постоянен обитател. Един от синовете им, Андреа Мориконе, поема по музикалния път на баща си и става композитор и диригент. Другият им син Джовани се занимава с кино.

Самият Мориконе не е от артистите, които превръщат личния си живот в публично представление. Той предпочита работата, семейството и сравнително затворения си свят. Въпреки международната слава не изглежда да изпитва потребност непрекъснато да доказва себе си чрез публичност.

Може би именно затова последното му послание има толкова силно въздействие.

Последното сбогом: „На нея - най-болезненото сбогом“

Малко преди смъртта си през юли 2020 г. Мориконе написва собствен некролог. Това е своеобразно последно писмо до света, в което споменава приятелите, сестрите си, децата и внуците.

Но за Мария оставя отделни думи.

 „На нея подновявам необикновената любов, която ни държа заедно и за която съжалявам, че трябва да я изоставя. На нея - най-болезненото сбогом.“

Това е и финалът на една любовна история, започнала седем десетилетия по-рано.

Мориконе умира на 91 години. Оставя след себе си повече от 500 филмови и телевизионни музикални произведения, световно признание и мелодии, които продължават да живеят независимо от филмите, за които са създадени.

Но може би най-важното, което оставя, не е музикално произведение...

 ИЗТОЧНИЦИ 

Corriere della Sera – интервю с Мориконе от 2016 г. 

ANSA – Мориконе посвещава „Оскар“-а си на Мария 

 ANSA – последното послание на композитора