МИХАИЛ ЕВЛОГИЕВ, БТА
Сто години от рождението на британския писател, есеист, художник и художествен критик Джон Бърджър се навършват днес. Авторът на книгата „Начини на виждане“ (Ways of Seeing), смятана за едно от най-влиятелните произведения за разбирането на изобразителното изкуство през XX век, оставя значимо наследство в литературата, изкуствознанието и документалното кино.
Джон Питър Бърджър е роден на 5 ноември 1926 г. в Лондон. Вестник „Гардиън“ отбелязва, че професионалният му път като художник започва още в края на 40-те години, след като посещава училищата Central School of Art и Chelsea School of Art. Постепенно Бърджър насочва вниманието си към писането и художествената критика, а през 50-те години публикува статии в британски издания, сред които „Ню Стейтсман“ и „Трибюн“.
Бърджър се утвърждава като критик с необичаен подход към изкуството. За него картините не могат да бъдат разглеждани единствено като естетически обекти, отделени от времето и обществото, в което са създадени. Той изследва връзката между образите, властта, собствеността, социалните отношения и начина, по който хората възприемат света. Според биографичната информация на официалния сайт на наградата „Букър“ Бърджър е не само писател и художествен критик, но и телевизионен автор, драматург, поет и художник.
Широка международна известност му носи телевизионната поредица на Би Би Си Ways of Seeing („Начини на виждане“), излъчена през 1972 г., както и едноименната книга, публикувана същата година. В четири епизода Бърджър поставя под въпрос традиционните представи за изобразителното изкуство и показва как фотографията, рекламата и възпроизвеждането на изображения променят отношението към произведенията на изкуството. Както отбелязва „Гардиън“ в материал за живота и творчеството му, поредицата предизвиква интерес към идеите му далеч извън тесните среди на художествената критика.
Една от най-известните идеи в книгата е, че начинът, по който гледаме, зависи от знанията, опита и обществената среда, в която живеем. Авторът обръща специално внимание и на представянето на жените в европейската живопис, както и на различията между начина, по който мъжете и жените са изобразявани и възприемани. „Начини на виждане“ продължава да бъде сред най-обсъжданите му произведения, а през 2026 г. издателство „Блумсбъри“ (Bloomsbury) публикува юбилейно издание на друга негова книга – About Looking („За гледането“), с ново въведение от биографа му Том Овъртън.
През 1972 г. Бърджър печели и наградата „Букър“ за романа си „Г.“ (G.). Отличието предизвиква широк отзвук не само заради литературните качества на произведението, но и заради решението на писателя да дари половината от паричната награда на британското движение „Черни пантери“. Другата половина използва за изследване на условията на живот на работниците мигранти в Европа. В речта си при получаването на отличието той критикува компанията, спонсор на наградата, заради историческите ѝ търговски интереси в Карибския регион. Това решение е документирано и в архива на наградата „Букър“, където е публикувана речта на Бърджър от 23 ноември 1972 г.
През 1962 г. Бърджър напуска Великобритания и се установява в Женева, а по-късно се премества в малко село във френските Алпи, където живее и работи в продължение на десетилетия. Селският живот, земеделието и изчезването на традиционните общности се превръщат в основни теми в творчеството му. Според биографичната справка на наградата „Букър“ преместването му извън Великобритания е важен повратен момент както в личния му живот, така и в литературната му работа.
Интересите на автора към обществените процеси намират отражение в трилогията Into Their Labours („В света на труда“), включваща книгите Pig Earth, Once in Europa и Lilac and Flag. В тях писателят проследява промените в живота на европейските селски общности, загубата на традиционни поминъци и последиците от икономическите и социалните трансформации. Трите произведения са представени като свързан цикъл и в библиографията на издателство Penguin Random House.
Особено значима е и книгата A Seventh Man („Седмият човек“), създадена съвместно с швейцарския фотограф Жан Моар. Публикувана през 1975 г., тя изследва живота и труда на работниците мигранти в Европа чрез съчетание от текст и фотография. В биографичния си очерк „Гардиън“ определя темата за социалната уязвимост и живота на хората извън центъра на общественото внимание като една от постоянните линии в творчеството на Бърджър.
Бърджър работи и като сценарист, драматург и документалист. Сред творческите му сътрудничества са проектите с швейцарския режисьор Ален Танер, с когото създава няколко филма. През годините той продължава да пише за изкуството, фотографията, политиката, човешките отношения и начина, по който хората разказват собствените си истории.
Джон Бърджър умира на 2 януари 2017 г. във Франция на 90-годишна възраст. Неговият архив, включващ ръкописи, бележници, скицници, фотографии и записи, е предоставен на Британската библиотека през 2009 г. Оттам съобщават, че през настоящата 2026 г. факсимилета от архива са представени в специална изложба, посветена на стогодишнината от рождението му.
