Джефри Ръш призова за повече жени в киното, които да се изявяват като режисьори или продуценти, съобщи „Гардиън“. Носителят на „Оскар“ даде интервю на кинофестивала в Сидни, където дебютира новият му филм „The Daughter“. Лентата е филмов дебют за театралния режисьор Саймън Стоун. Тя е базирана на пиесата „Дивата патица“ от Хенрик Ибсен.

„Иска ми се да видя много повече жени, които да изравнят баланса. От векове е ясно, че мъжете се пререждат на опашката. Но винаги, когато работя с жени зад камера, режисьори или кинематографи, виждам, че те носят на творческия процес нещо, което липсва в мъжкия ум. Искам да ги видя да се изявяват повече.“

Ръш е един от най-уважаваните австралийски театрални актьори, президент е на Австралийската академия за кино и телевизионни изкуства. Предстои му участие в ролята на Крал Лир по едноименната пиеса на Шекспир в постановката на театралната компания „Sydney Theatre Company“. Пиесата тръгва от ноември. След това ще се снима и във холивудския филм „Final Portrait“ по сценарий на Стенли Тучи, който най-вероятно и ще режисира.

ДЖЕФРИ РЪШ е роден през 1951 г. Той е най-младият и един от малкото, които притежават т.нар. Тройна корона в актьорството – награди „Оскар“, „Тони“ и „Еми“. Знаменити филми с негово участие са „Блясък“, „Историята на Маркиз дьо Сад“, „Мюнхен“, „Речта на краля“, „Най-добрата оферта“ и др.

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...