„Хората са заинтересувани, възхитени и дори обсебени от личния живот на известните.“

„Когато хората ми казват, че съм се справил брилянтно, това ме амбицира да не се провалям следващия път. Въпреки това съм се провалял. Но трябва просто да станеш, да се отърсиш и да продължиш.“

„Осъзнаваш, че не си вече сред младите, когато започнеш да играеш техния баща или ментор.“

„Никога не съм главният герой. Винаги съм страничен персонаж, за който представянето на персонажа е ключово. Това е добре, защото ми дава възможност да играя разнообразни роли и да експериментирам.“

„Понякога сценарият сякаш засиява в ръцете ти. Такъв беше случаят с „Влюбеният Шекспир“. Казах си, че просто е задължително да бъда в този филм.“

„Маймунката в „Карибски пирати“ е най-темпераментният партньор, който съм имал на снимачната площадка.“

„Умирам в почти всеки филм, в който играя.“

„Винаги съм си фантазирал, че съм готвач. Животът в кухнята ми харесва.“

 

ДЖЕФРИ РЪШ - австралийски актьор, роден на 6 юли 1951 г. Той е един от малкото, които притежават т.нар. Тройна корона в актьорството – награди „Оскар“, „Тони“ и „Еми“. Знаменити филми с негово участие са „Блясък“, „Историята на Маркиз дьо Сад“, „Мюнхен“, „Речта на краля“, „Най-добрата оферта“ и др. Ръш е основател на Австралийската академия на филмовите и телевизионни изкуства.

 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...