ВАНЯ САВКОВА, "Свободна точка"

Той е Маркиз дьо Сад, Барбоса в „Карибски пирати“, Дейвид Хелфгот в „Блясък“. Той е единственият австралийски актьор, който притежава „Тройната корона“ от наградите „Оскар“, „Тони“ и „Еми“. А има и два „Златни глобуса“. 

Джефри Ръш е роден на 6 юли 1951 г. в Куинсланд, Австралия в семейството на продавачка и счетоводител. Родителите му се развеждат, когато той е на пет години, и той заживява с майка си в Бризбейн.

През 1968 г. се присъединява към театрална трупа към Университета на Куинсланд в Бризбейн и се записва в университета на следващата година. Завършва с бакалавърска степен по английски език. След това се записва на курс по режисура в Лондон и на училище за пантомима в Париж.

Завръща се в Австралия, където играе в постановката на „В очакване на Годо” с бившия си съквартирант от студентските години Мел Гибсън.

 

Дебютът в киното

Джефри Ръш дебютира в киното като детектив в криминалния трилър „Hoodwink“ през 1981 г., но през следващото десетилетие остава предимно театрален актьор.

Големият му пробив в киното е в ролята на пианиста Дейвид Хелфгот във филма „Блясък“ (1996). За тази роля печели „Оскар“ за най-добър актьор.

Впечатление правят още образите му във „Влюбеният Шекспир“, Хектор Барбоса в поредицата „Карибски пирати“, този на ексцентричния логопед Лайънъл Лог в „Речта на краля“ и Алберт Айнщайн в сериала „Гений“, както и на скандалния писател във филма „Историята на маркиз дьо Сад“. Ръш винаги предпочита сложни, ексцентрични и интелектуални персонажи, но казва: „Умирам в почти всеки филм, в който съм участвал“.

 

Наградите

Джефри Ръш е единственият австралийски актьор, който притежава „Тройната корона“ от наградите „Оскар“, „Тони“ и „Еми“.

„Оскар“ – за филма „Блясък“ от 1996 г., „Тони“ – за най-добър актьор в пиеса за постановката „Кралят умира“ (Exit the King) от Йожен Йонеско през 2009 г., и „Еми“ – за най-добър актьор в минисериал или телевизионен филм за „Животът и смъртта на Питър Селърс“ през 2005 г.

Сред другите важни награди на Ръш са три отличия BAFTA, две награди „Златен глобус“ и четири награди на Гилдията на екранните актьори (SAG Awards). На 75 той е един от най-награждаваните австралийски актьори. През 2012 г. е обявен за „Австралиец на годината“ за приноса му към австралийската култура и изкуство. Освен с доказания си талант, Джефри Ръш е известен и с чуството си за хумор и самоирония.

„Никой никога не е казвал, че остаряването ще бъде лесно. Още в четиридесетте започваш да държиш вестника все по-далеч, за да можеш да го прочетеш, а в петдесетте косми започват да никнат на най-неочаквани места. Това си е сериозно изпитание за егото“, казва Джефри Ръш в интервю преди години.

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...