Лина Вертмюлер - италианска режисьорка и сценаристка, ще получи почетната награда "Оскар" за режисура. Това ще се случи 42 години, след като италианката с швейцарски корени става първата жена, номинирана за престижната награда в категория "Най-добър режисьор" за филма "Седемте красавици". Тогава тя се състезава с режисьора на "Роки" Джон Авилдсън, който в крайна сметка получава наградата. Очаква се 91-годишната Вертмюлер да получи престижната статуетка на церемонията по връчването на 11-те годишни награди на управителите на Академията за кинематографично изкуство и наука.

ЛИНА ВЕРТМЮЛЕР е родена на 14 август 1928 г. в Рим в аристократично швейцарско семейство. През 1951 г. завършва Римската театрална академия под ръководството на Пиетро Шаров, работи като асистент-режисьор в музикални и драматични театри. След среща с Федерико Фелини става помощник-режисьор във филмите му „Сладък живот“ и „8½“. През 1963 г. заснема първия си пълнометражен филм „Базилиски“. През този период тя се среща с актьора Джанкарло Джанини, който по-късно играе в най-добрите и ленти. След това прави филма „Този път нека говорим за мъжете“ (1965), комедията „Рита отегчението“ (1966).

През 1972 г. комедията „Insulted Mimi Metallurgist“ е номинирана за награда на филмовия фестивал в Кан. В този и нейните следващи филми, изиграни от Джанкарло Джанини, печели международна слава. През 1976 г. филмът и „Седемте красавици“ е номиниран за "Оскар" за най-добра режисура, като става първата жена номиниран за тази награда. Лина Вертмюлер работи и като театрален драматург и е съавтор на други режисьори, също е режисьор на операта „Кармен“ в театър „Сан Карло“ в Неапол.

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата