ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Когато гледате с възхищение „Апокалипсис сега” на Копола и стигнете до знаменитата сцена с хеликоптерната атака, проведена под звуците на Вагнер, по-добре си спомнете за гениалния филм „Осем и половина” на маестро Федерико Фелини, появил се още през 1963.

Хора се разхождат кротко в парка, жега е, жените са с чадърчета срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено…..спокойният, но зареден с напрежение епизод, се развива на фона на същата фантастична музика с бесните валкирии. А 16 години по-късно Копола не измисля нищо, просто цитира маестро Федерико по шеговит и зловещ начин.

Усещането за цирк, за клоунада, за сериозните измерения на несериозния живот, е централна за Фелини, а „Осем и половина” е притча за твореца и неговите нормални безумия, в която Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Анселми, нещо като филмов двойник на самия Фелини.

Гуидо ще прави нов филм за света, преживял ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимките - екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне да снима. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се прави. Сещате се защо – и той самият не знае.

Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Обаче винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…

Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. Така че лудостта в случая е разбираема – когато вече си сътворил истински шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. И не е ясно кой от двата страха е по-голям - страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.

Но има, над теб и около теб има най-различни неща. Например - вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, сламено руса шведска красавица Анита Екберг. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, на летището възбудените журналисти деликатно я питат с пижама ли спи или с нощница. „Само с две капки парфюм” – гласи отговорът. И скандалът е пълен.

А самият Фелини цитира диалога от първата им среща. „Той: - Вие сте оживялото ми въображение. Тя: - Няма да спя с вас!”

„Беше подозрителна по понятни причини – продължава режисьорът. - Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.”

Но и без сценарий маестрото твори шедьоври.

„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини в документалния филм „Аз съм роден лъжец”. И в това признание няма нескромност или лъжа - само магия.

А сега – тихо. На снимачната площадка сме. Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена…..

Пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920, става вечен път в Рим през 1993-та.

Но лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечно. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата