„Животът е така конструиран, че в него влизат хора, които коренно го променят.”

„Когато снимам филм, е все едно да взимам интервю със себе си.”

„Има три времеви измерения – минало, настояще и фантазията.”

„Всеки живее в собствения си измислен свят, но повечето хора не го разбират. Никой не познава реалния. Всеки си има своя истина и лични фантазии. Аз съм различен с това, че знам, че живеем в свят на мечти. На мен това ми харесва и не мога да понеса да бъда отново в коша за пране. Фантазията е единствената реалност.”

„Целият свят, а не само моята страна, е населен с клоуни.”

„Красотата на жената за мен е най-голямата мистерия. Веднъж във влака видях една жена. Това беше най-красивата, която бях виждал през целия си живот. Косата й, как я оправяше, магическата й усмивка, а очите й… тези очи са пред мен през целия ми живот. Ето това е великата красота. Аз просто стоях и я гледах. Знаех, че нямам шансове. Но дори сега, толкова години по-късно, аз често си спомням за тази жена от влака. Вземам лист хартия и рисувам лицето й…”

„Киното отравя кръвта, както работата в мината. То разяжда живата тъкан, превръща се нещо като кокаин, наркотик, не избира своите жертви и още по-опасно е, че действа скрито, подмолно."

„Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.”

„В митологията на киното "Оскар" е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.”

„Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.”

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

„Щастието просто е временно състояние, което предшества нещастието. За наше щастие, това работи и по обратния начин. Но всичко е част от карнавала, нали така.”

„Когато хората ме питат дали съм живял щастливо, винаги съм казвал: "Аз живях пълноценен живот."

ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ – италиански режисьор и сценарист, роден на 20 януари 1920 г. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина. Започва кариерата си като асистент на друг голям кинорежисьор - Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: "Осем и половина", "Сладък живот", "Пътят", "Амаркорд". През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма "Любовта". Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г., получава "Оскар" за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.