„Животът е така конструиран, че в него влизат хора, които коренно го променят.”
„Когато снимам филм, е все едно да взимам интервю със себе си.”
„Има три времеви измерения – минало, настояще и фантазията.”
„Всеки живее в собствения си измислен свят, но повечето хора не го разбират. Никой не познава реалния. Всеки си има своя истина и лични фантазии. Аз съм различен с това, че знам, че живеем в свят на мечти. На мен това ми харесва и не мога да понеса да бъда отново в коша за пране. Фантазията е единствената реалност.”
„Целият свят, а не само моята страна, е населен с клоуни.”
„Красотата на жената за мен е най-голямата мистерия. Веднъж във влака видях една жена. Това беше най-красивата, която бях виждал през целия си живот. Косата й, как я оправяше, магическата й усмивка, а очите й… тези очи са пред мен през целия ми живот. Ето това е великата красота. Аз просто стоях и я гледах. Знаех, че нямам шансове. Но дори сега, толкова години по-късно, аз често си спомням за тази жена от влака. Вземам лист хартия и рисувам лицето й…”
„Киното отравя кръвта, както работата в мината. То разяжда живата тъкан, превръща се нещо като кокаин, наркотик, не избира своите жертви и още по-опасно е, че действа скрито, подмолно."
„Бих желал към края на живота, в онзи период на кома преди края, на сън, да ми се разкрият тайните на вселената. И после да се събудя достатъчно здрав, за да направя филм за това.”
„В митологията на киното "Оскар" е най-голямата награда. Аз нямам нужда от митове. Моите мечти и митове са моят истински живот, а фантазиите са нещата, от които са направени моите филми.”
„Единствените граници на човешкото същество са границите на неговото въображение.”
„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”
„Щастието просто е временно състояние, което предшества нещастието. За наше щастие, това работи и по обратния начин. Но всичко е част от карнавала, нали така.”
„Когато хората ме питат дали съм живял щастливо, винаги съм казвал: "Аз живях пълноценен живот."
ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ – италиански режисьор и сценарист, роден на 20 януари 1920 г. Негова съпруга е италианската актриса Джулиета Мазина. Започва кариерата си като асистент на друг голям кинорежисьор - Роберто Роселини. Едни от най-добрите му филми са: "Осем и половина", "Сладък живот", "Пътят", "Амаркорд". През 1948 г. се снима заедно с Ана Маняни във филма "Любовта". Няколко месеца преди смъртта си, през март 1993 г., получава "Оскар" за цялостно творчество. Наградата му е връчена от Марчело Мастрояни и София Лорен.