Когато започва да участва в аматьорски драматични постановки през 50-те, все още не вярва особено в таланта си. Дори мисли да стане сценограф. Постепенно обаче, след няколко години, критиците започват да я забелязват.
Британската актриса Джуди Денч навърши 87 години в четвъртък, а днес се носи мит, че тя все още не е получавала отрицателни рецензии.
Денч има репутация на велика актриса не само във Великобритания. Все пак като че ли е най-обичана именно там, тъй като по-голямата част от кариерата й се развива в театъра. Често я наричат „национално съкровище", макар и това да не ѝ харесва особено.
Едва през 90-те тя решава да посегне и към Холивуд, където си спечелва един Оскар и шест номинации. Някои от тях са за ролите ѝ в „Шоколад“, „Госпожа Хендерсън представя“, както и „Влюбеният Шекспир“, където играе кралица Елизабет I и печели Оскар за най-добра поддържаща актриса за общо 6-минутно изпълнение.
Този успех тя постига не без известна доза несигурност – както в себе си, така и вследствие на самата работа. По нейни думи за актьорите съществува страх, че след всяка роля може да не дойде друга. „Това действа отрезвяващо“, казва тя пред изданието „Воуг“.
Денч е родена през 1934 година в Йорк, Англия, като баща ѝ е лекар, а майка й – гардеробиерка. Работата и на двамата е обвързана с театъра в Йорк, вследствие на което актьори често отсядат у семейство Денч. Тогава се заражда интересът ѝ първо към сценографията, а после и към актьорството.
Като млада има редица ухажори и получава четири предложения за брак, докато не се омъжва за единствения си съпруг на 36-годишна възраст. С него тя има една дъщеря – Фенти Уилиамс, от която има и внук.
Както Уилямс, така и приятелите й я описват като общителен и топъл човек. „Тя се грижи за всички. Това е нещо, което винаги съм знаела и с което съм израснала“, казва Уилиамс. „Когато хората тъгуват, се обаждат на нея“, добавя Уилиамс.
Това обаче понякога й тежи. „Мога да бъда труден характер, ако някой ме приема за даденост“, казва самата Денч.
Но по-често подхожда с чувство за хумор и прямота. Дори споделя, че е „сравнително либерална" с ругатните. „Дори нямам любима, просто ги използвам всички“, казва тя.
На 81-годишна възраст Денч се сдобива и с първата си татуировка – един от сигналите, че далеч не възнамерява да предаде младежкия си дух. По нейни думи избягва да мисли за възрастта си и опитва да е непрекъснато активна. Единственото нещо, което я е спирало да работи през последните две години, е пандемията.
Денч е обвързана с редица благотворителни организации, много от които са в помощ на театъра, на опазването на околната среда, на различни медицински и социални каузи.
