Наградата „Ман Букър” се отразява нездравословно на книжния пазар, смята Дебра Могаг (67), британска авторка на бестселъри, по чийто роман „These Foolish Things” е сниман нашумелия комедиен филм „The Best Exotic Marigold Hotel” с Джуди Денч и Маги Смит. Пред independent.co.uk тя обясни, че призът, който е най-престижният в англоезичния свят, капсулира пазара и засенчва останалата литература. Според нея на наградата от 50 хил. паунда се дава прекалено голяма тежест, продават се огромни тиражи, а много други качествени книги остават пренебрегнати. 

Могаг, чийто 18-и роман „Something to Hide” излезе миналата година, взе участие на литературния фестивал Бат. Там беше и Теса Хадли, която тази седмица получи 150 000 долара и наградата „Windham Campbell” в САЩ. Хадли също заяви, че е грешка вторачването в „Букър”, чийто победител се определя според личния вкус на журито. 

Могаг избегна упреците, че никога не е попадала дори в дългия списък на „Букър”, с думите, че дори и да беше спечелила, пак би била на същото мнение. 

Ефектът от наградата се изразява във високи тиражи след получаването й. Хилари Мантел и Хауърд Джейкъбсън вече се насладиха на продажбите. Марлон Джеймс – победителят през 2015 г., потвърди същото. 

Могаг, която публикува най-успешния си роман през 2004 г., обясни успеха му с факта, че не смята старостта за непривлекателна възраст и, за разлика от мнозина, прекрасно разбира, че хората си остават същите, „само с няколко бръчки повече”. След успеха на филма, чието действие се развива в хотел в Индия, където пенсионирани англичани търсят забавления, покой и разнообразие, ефектът бил – повече истории за възрастни хора. Могаг заявява, че това я накарало да изпита голямо удоволствие. Тя категорично отказала да напише продължение на историята. В крайна сметка било заснето филмово продължение с участието на Ричард Гиър. 

 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Идва момент, в който разбираш колко бързо минава времето, как животът е отлетял. Тогава перспективата ти се променя.“

Майкъл Кийтън, американски актьор, роден на 5 септември преди 75 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си