Дори след края на земния си път Брижит Бардо продължава да предизвиква силни емоции и противоречия. Последните публикации във френската преса разкриват подробности около наследството на актрисата, които поставят в центъра на вниманието отношенията й с последния й съпруг Бернар д'Ормал, когото лишава реално от наследство.

Според разпространената информация Бардо не е предвидила съществен дял от наследството си за него. Значителна част от състоянието й е насочена към фондацията за защита на животните, която носи нейното име, както и към единствения й син Никола Шарие.

Това решение изглежда напълно в духа на последните десетилетия от живота на актрисата. След като се оттегля от киното, Брижит Бардо посвещава огромна част от енергията си на защитата на животните. Нейната фондация се превръща в основна кауза и в своеобразно продължение на обществения й живот.

Особено внимание предизвиква съдбата на прочутата й резиденция La Madrague в Сен Тропе. Имотът, превърнал се в символ на личния свят на Бардо, е свързан с дейността на фондацията. Според публикации във френските медии в последната си воля актрисата е предвидила вилата да бъде освободена от обитателите й в определен срок след смъртта й.

Още по-драматичен нюанс на историята придава писмо от 2022 г., за което съобщава френската преса. В него Бардо отправя тежки упреци към Бернар д'Ормал, с когото е свързана в продължение на повече от три десетилетия. В писмото тя говори за липсата на нежност, подкрепа и близост и описва натрупаното разочарование от отношенията им.

Така историята за наследството се превръща и в разказ за една сложна лична връзка, белязала последните десетилетия от живота на звездата.

Брижит Бардо остава една от най-разпознаваемите жени в историята на световното кино. С ролите си през 50-те и 60-те години тя се превръща в международен символ на свободата, чувствеността и бунта срещу традиционните представи за жената. След оттеглянето си от киното избира друг път – този на безкомпромисната защита на животните.

Изглежда, че и в последната си воля актрисата остава вярна на каузата, която е определяла живота й през последните десетилетия: наследството ѝ да продължи да служи на онези, които не могат да се защитят сами.

„Мъжът е винаги пионката в романтичните комедии. Събирате се, разделяте се, гониш я, успяваш да я стигнеш, започват надписите. Едно и също е във всички.”

Матю Макконъхи,  американски актьор, роден на 4 ноември преди 57 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.