Когато на 9 ноември 1989 г. през нощта Берлинската стена падна, а на следващия ден беше свален от поста си и диктаторът Тодор Живков, бяхме млади и мислехме, че получаваме свободата завинаги. Огромна илюзия.
Свободата, оказа се, е непостоянно нещо - тя е лакмус за нагласата на обществото. Затова 37 години по-късно българите сме по-несвободни от 1989 година. Тогава всички искахме демокрация, откъсване от съветския тоталитаризъм, достъп до западната култура, европейски стандарт на живот.
По иронията на съдбата, след като получихме достъп до Европейския съюз, Шенген и еврозоната, избуя абсурдна носталгия по социализма, мечти за силна ръка и тоталитарно общество, властват тежнения към руския терористичен режим. Къде отидоха свободните хора? Тук са, но са малцинство. Голяма част от някогашните дългокоси, непримирими, слушащи забранените от социалистическата цензура западни групи, остаряха като пропагандатори на пещерен национализъм, изключващ международните регламенти и човешките права и свободи. Същите хора обаче нямат нищо руско - изхвърлиха москвичите, ходят на пътешествия до Ница, Бали и Малдивите, карат само западни коли, не пращат децтата си да учат в Русия, не си купуват имоти в Сочи.
Оказа се, че свободата струва по-малко от парите. Върховенството на закона вече не е ценност за мнозинството - по-важно е личното облагодетелстване. Корпуцията не е проблем, когато води до благосъстояние. Кариеризмът измести жаждата за свобода и независимо развитие. Организираната престъпност е желан работодател, а цели кланове от държавната и общинската администрация са й подчинени. И това не притеснява повечето хора.
Когато получихме пряк достъп до благата и високата култура на Запада, започнаха опитите за тяхното дискредитиране и ограничаване. Западните фирми изглежда са нежелани тук от управляващата прослойка. Правят се очевидно координирани с Кремъл опити защитниците на демокрацията да бъдат дамгосани като чуждестранни агенти. Националната сигурност явно не е приоритет на управляващите - те не защитават Родината ни от вражеските руски атаки, не смеят дори да споменат името на терориста Путин.
Оттук до Стената крачката е малка. Ще я направим ли, сънародници? Хубаво мислете.
Ваша Рада Госпожина
На снимката актрисата Лили Попиванова в екранизацията на "Под игото" от 1952 г.)
---
SKIF.BG е сайт за изкуство и култура, като под култура разбираме доста по-широко качеството на живота. Според университетския речник на НБУ, цитиращ автори от Западна Европа, културата е най-доброто, което е казано или създадено. И всичко, което не попада в тази категория, се характеризира като хаос и анархия.
Според декларация на ЮНЕСКО, „култура е множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група, тя обхваща освен изкуството и литературата, начина на живот, формите на съжителство, ценностните системи, традициите и вярванията“.
Следователно можем да обобщим, че коренът на повечето проблеми в България и по света е в липсата на култура – отново широко погледнато.
В рубриката „100 причини животът ни да е некултурен“ се опитваме да сглобим пъзела на хаоса и анархията. Търсим многото дребни камъчета, които обръщат колата и пречат на културния, цивилизования живот. Поверили сме рубриката на перото на известната Вазова героиня Рада Госпожина.
