МАНОЛ ПЕЙКОВ, "Фейсбук"

Девет неща, които научих в деветдневния парламент.

1. Понякога е по-трудно просто да седиш и да слушаш, отколкото да вършиш и най-тежката работа.

2. В парламента също важи прословутото правило за 80 на 20: 80% от приказките са просто театър, а останалите 20% са работа.

3. По време на предизборна кампания 99% от приказките са театър.

4. Когато човек се задържи твърде дълго на власт, започва постепенно да вярва, че той (тя) е най-прозорливият и най-способният, че никой не следва да му противоречи и че всичко му се полага по право.

5. Дори когато си мислиш, че хората не те чуват и не те виждат, хората те чуват и виждат.

6. Как разбираш, че си попаднал сред правилните хора, че защитавате едни и същи принципи и ценности? Когато можеш в залата и пред медиите да продължиш да бъдеш същия човек, какъвто си у дома и сред приятели.

7. Липсата на мнозинство не означава липса на решение. Понякога чудото на тематичните мнозинства може да реши привидно нерешими проблеми.

8. Най-важните битки винаги са с много по-дълъг хоризонт от един парламентарен или управленски мандат. Затова за тяхното спечелване е нужно визионерство, огромно себеотрицание и истински характер.

9. Трябва всеки ден да си припомняме, че най-голямата опасност в политическия живот не е да бъдеш изяден от дракона. Най-голямата опасност е да се превърнеш в дракона, който си убил.

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...