МАНОЛ ПЕЙКОВ, "ФЕЙСБУК"

Прекрасен текст на носителката на "Пулицър" Дженифър Игън за ролята на писателите и литературата в епохата на фалшивите новини:

"Лъжата от позиция на авторитет подкопава истината. Резултатът е смесица от въобразено и реално, а това е дефиницията за психоза -- опасно състояние на ума, което прави човек уязвим. Рисковете, произтичащи от фалшивите новини са по-дълбоки от насилието и налудното поведение, предизвикано от тях, както и от това, че ни излагат на влиянието на чужди сили. Ако смисления дебат деградира до "моята истина срещу твоята", победител е онзи, който крещи най-силно -- или държи пистолет в ръката си. Под фалшивото дъно на фалшивите новини се крие опасността от самовластие.

[...] От една медийна сфера, която се гради върху спектакъла, не може да се очаква да реши проблема с опростенчеството, произтичащо от [фалшивите новини]. За това са ни нужни писатели -- и нуждата е належаща. 

Литературата, както и демокрацията, е изградена върху множественост на идеите. Стихотворенията, пиесите, есетата, биографиите, разказите и всяка друга форма на литературна дейност носят белезите на сложния спектър от светоусещания и мисловни нагласи, характерни за човешките същества. Докато пишем и четем, ние си припомняме колко ценно нещо са емпатията, нюансираното мислене и противоречието. Литературата е антидот на безцеремонното опростенчество -- добро срещу зло, ние срещу те -- което така лесно се екплоатира от онези, които търсят начин да ни манипулират.

[...] Трябва да пишем днес и да пишем качествено -- да казваме истината в цялата й объркана сложност. Това е най-доброто оръжие, с което разполагаме, за да спомогнем за съхраняването на демокрацията, в която фактите все още съществуват и всеки от нас може да говори свободно."

(Преводът -- мой.) 

"Нуждаем се от писатели повече от всякога. Демокрацията ни зависи от тях", Time.com

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...