ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА, фейсбук

На този ден преди 23 години ни напусна проф. Николай Генчев - един от малкото наистина почтени български историци с кураж по времето на тоталитарна България, с характер и със знания.

Да си припомним думите му:

“Като моден шлагер се припява тезата за „дядо Иван“, т.е. за Русия, като единствена спасителка на българския народ.

Формално беше забранено да се говори за амбициите на руския империализъм на Балканите. 

Всяка война за завоюване и надмощие, водена от руските монарси, се третираше като освободителна акция за спасяване на българския народ.

Младите хора у нас трябваше да бъдат убедени, че „цар батюшка“, пък и нашите „братушки“, векове са лягали и ставали с единствената мисъл как да помогнат на България.

Никой не можеше, а и все още в България не може да се пише, дори да се спомене, че руската политика беше против българското църковнонационално обособяване,

че през войната от 1877-1878 г., тя разсипа историческите достижения на българската нация,

 че по време на най-крупното събитие в новата история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, през 1885 г., 

Русия се прояви като върл душманин на българската кауза, че Петербург точно тогава отзова руските офицери от българската армия и насъска сърбите да тръгнат към София.

Формално беше забранено де се говори за преврата, организиран от царската охрана през 1886 г. срещу Александър Батенберг.

Този акт се представяше като справедливо възмездие срещу австрийския и немски агент Батенберг, срещу човека, който осъществи българското обединение през 1885 г.

Напълно се оневинява руската позиция по време на Илинденското въстание от 1903 г., когато Русия не си мръдна пръста да помогне на българите и фактически позволи на Турция да смаже въстанието.

Непрогледни фалшификации се напластиха и по историята на войните от 1912 – 1918 г.

Премълчава се фактът, че Балканският съюз от 1912 г. беше дело на руската политика с оглед нейните вековни стремежи към Проливите и Цариград. 

Този съюз се предписваше на предателската българска буржоазия.

Войните за национално обединение бяха обявени за империалистически и завоевателни, макар, че български войник не беше стъпвал нито на педя чужда земя.

Измяната на Русия в Междусъюзническата война през 1913 г., когато тя въпреки договореностите изостави България и насъска Румъния да я удари в гръб в най-трудния момент от войната, беше и още е абсолютно забранена тема. 

Първата национална катастрофа през 1913 г. се типосваше като грях пак на немския агент Фердинанд и т.н. и т.н.“...