ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА, фейсбук

На този ден преди 23 години ни напусна проф. Николай Генчев - един от малкото наистина почтени български историци с кураж по времето на тоталитарна България, с характер и със знания.

Да си припомним думите му:

“Като моден шлагер се припява тезата за „дядо Иван“, т.е. за Русия, като единствена спасителка на българския народ.

Формално беше забранено да се говори за амбициите на руския империализъм на Балканите. 

Всяка война за завоюване и надмощие, водена от руските монарси, се третираше като освободителна акция за спасяване на българския народ.

Младите хора у нас трябваше да бъдат убедени, че „цар батюшка“, пък и нашите „братушки“, векове са лягали и ставали с единствената мисъл как да помогнат на България.

Никой не можеше, а и все още в България не може да се пише, дори да се спомене, че руската политика беше против българското църковнонационално обособяване,

че през войната от 1877-1878 г., тя разсипа историческите достижения на българската нация,

 че по време на най-крупното събитие в новата история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, през 1885 г., 

Русия се прояви като върл душманин на българската кауза, че Петербург точно тогава отзова руските офицери от българската армия и насъска сърбите да тръгнат към София.

Формално беше забранено де се говори за преврата, организиран от царската охрана през 1886 г. срещу Александър Батенберг.

Този акт се представяше като справедливо възмездие срещу австрийския и немски агент Батенберг, срещу човека, който осъществи българското обединение през 1885 г.

Напълно се оневинява руската позиция по време на Илинденското въстание от 1903 г., когато Русия не си мръдна пръста да помогне на българите и фактически позволи на Турция да смаже въстанието.

Непрогледни фалшификации се напластиха и по историята на войните от 1912 – 1918 г.

Премълчава се фактът, че Балканският съюз от 1912 г. беше дело на руската политика с оглед нейните вековни стремежи към Проливите и Цариград. 

Този съюз се предписваше на предателската българска буржоазия.

Войните за национално обединение бяха обявени за империалистически и завоевателни, макар, че български войник не беше стъпвал нито на педя чужда земя.

Измяната на Русия в Междусъюзническата война през 1913 г., когато тя въпреки договореностите изостави България и насъска Румъния да я удари в гръб в най-трудния момент от войната, беше и още е абсолютно забранена тема. 

Първата национална катастрофа през 1913 г. се типосваше като грях пак на немския агент Фердинанд и т.н. и т.н.“...

„Религиите имат склонността да изчезват, когато късметът споходи човек.”

Реймон Кьоно, френски поет и писател, роден на 21 февруари преди 121 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.

„Чист късмет“ – най-новият филм на Уди Алън

 

Филмът следва стъпките на „Престъпления и прегрешения“ (1989) и „Мач пойнт“ (2005) – и двата на ръба на романтичната комедия и криминалната драма