ДАНИЕЛА ГОРЧЕВА, фейсбук

На този ден преди 23 години ни напусна проф. Николай Генчев - един от малкото наистина почтени български историци с кураж по времето на тоталитарна България, с характер и със знания.

Да си припомним думите му:

“Като моден шлагер се припява тезата за „дядо Иван“, т.е. за Русия, като единствена спасителка на българския народ.

Формално беше забранено да се говори за амбициите на руския империализъм на Балканите. 

Всяка война за завоюване и надмощие, водена от руските монарси, се третираше като освободителна акция за спасяване на българския народ.

Младите хора у нас трябваше да бъдат убедени, че „цар батюшка“, пък и нашите „братушки“, векове са лягали и ставали с единствената мисъл как да помогнат на България.

Никой не можеше, а и все още в България не може да се пише, дори да се спомене, че руската политика беше против българското църковнонационално обособяване,

че през войната от 1877-1878 г., тя разсипа историческите достижения на българската нация,

 че по време на най-крупното събитие в новата история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, през 1885 г., 

Русия се прояви като върл душманин на българската кауза, че Петербург точно тогава отзова руските офицери от българската армия и насъска сърбите да тръгнат към София.

Формално беше забранено де се говори за преврата, организиран от царската охрана през 1886 г. срещу Александър Батенберг.

Този акт се представяше като справедливо възмездие срещу австрийския и немски агент Батенберг, срещу човека, който осъществи българското обединение през 1885 г.

Напълно се оневинява руската позиция по време на Илинденското въстание от 1903 г., когато Русия не си мръдна пръста да помогне на българите и фактически позволи на Турция да смаже въстанието.

Непрогледни фалшификации се напластиха и по историята на войните от 1912 – 1918 г.

Премълчава се фактът, че Балканският съюз от 1912 г. беше дело на руската политика с оглед нейните вековни стремежи към Проливите и Цариград. 

Този съюз се предписваше на предателската българска буржоазия.

Войните за национално обединение бяха обявени за империалистически и завоевателни, макар, че български войник не беше стъпвал нито на педя чужда земя.

Измяната на Русия в Междусъюзническата война през 1913 г., когато тя въпреки договореностите изостави България и насъска Румъния да я удари в гръб в най-трудния момент от войната, беше и още е абсолютно забранена тема. 

Първата национална катастрофа през 1913 г. се типосваше като грях пак на немския агент Фердинанд и т.н. и т.н.“...

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„В крайна сметка некадърниците никога няма да оставят ученици и последователи. Това е истинското прочистване в науката.“  

Николай Генчев, български историк, роден на 2 ноември преди 95 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.