В нощта на 15 срещу 16 юли в Турция бе извършен опит за военен преврат. Най-малко 60 души са убити, а 336 са задържани след вълната на хаос и насилиe. Писателят Милен Русков коментира във Фейсбук” случващото се.

„Каквито и да са основанията и личните им качества, не може 104 офицери да се разпореждат със съдбата на многомилионна страна като Турция по свое усмотрение. Защо изобщо хората се разправят по телевизиите, манифестират по площадите, спорят, понякога се хващат за гушите и най-сетне защо изобщо ходят да гласуват, ако след това 100-на офицери могат да се наговорят и за една нощ да анулират всичко това. Демократичната система не може да бъде съборена от терористи, нито от революционери, но може да бъде съборена от военните, както много пъти се е случвало. Т.е. конфликтът й с тях е вече истинско изпитание. Ако през 2016-та година в голяма и силна страна като Турция властта може да бъде взета от 104 сговорили се офицери, значи демократичната система няма никакви защитни сили, тя е направо смешна, нелепа.

Впрочем понеже книгата, която пиша, се отнася за период, в който двамата големи български превратаджии Кимон Георгиев и Дамян Велчев играят изключително важна роля, аз познавам добре техните преврати. Поинтересувах се и от някои от другите по-известни преврати в света. Исках да опозная по-добре практиките и основанията им. Поради това не бих съдил този тип хора дежурно и с лека ръка. Те нерядко са прави за някои неща и нерядко имат добри намерения. Но, първо, обикновено после оплескват всичко, и второ, въобще не е там работата.

Демокрацията чудесно може да е корумпирана и глупава. Но ако 100-на сговорени офицери могат да анулират правилата, когато пожелаят, възниква въпросът: Защо тогава живеем по тези правила? Защо изобщо да живеем по каквито и да било правила? Превратите, вместо да излекуват обществото от корумпираната демокрация - както военните нерядко я виждат, - корумпират обществената тъкан още повече, понеже внушават на хората, че всъщност никакви правила няма, а властват просто силата и произволът”.

 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...