Писателят Милен Русков е носител на наградата „Добри Чинтулов“ за 2023 г, съобщи общината в Сливен. Той е писател и преводач от английски език, едно от най-изтъкнатите имена в българската литература през първите десетилетия на XXI в.

Русков е роден на 23 юни 1966 г. в Бургас. Завършва българска филология в Софийски университет през 1995 г. Под научното ръководство на изтъкнатия езиковед ст. н. с. Йордан Пенчев пише дисертация по езикознание към Института за български език при БАН. Започва да се занимава с преводи от английски език като е превел над 20 книги.

Отрано е привлечен от прозата. Първата му публикация е сп. „Страница“ през пролетта на 2001 г. – глава от първия му роман „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004 г.). Този роман изведнъж безапелационно налага Милен Русков като едно от най-значимите имена на съвременната българска литература. Големият успех го спохожда с третия му роман „Възвишение“ (2011 г.).

За сливенците романът е особено ценен и интересен и с описанията на Сливен и околностите, на Котел, Медвен и други селища от нашия край, с препратките към „Рибния буквар“ на Петър Берон“, който според автора го е вдъхновил да напише тази книга, към „Горски пътник“ на Георги Стойков Раковски, със забавните истории, свързани с дейността на видни сливенски възрожденци като Сава Доброплодни и др.

Интересът на Милен Русков към българската история продължава и в четвъртия му роман „Чамкория“ ( 2017 г.). „Външният“ исторически обхват е стабилизирането на държавата през втората половина на 1920-те години след острата поляризация през първата, с интересни препратки към лица и събития от Сливенския край.

За творчеството си той е отличен с редица награди - „Златен век“ на Министерство на културата, Националната награда за литература „Христо Г. Данов“, Наградата за литература на Европейския съюз, Националната литературна награда „Елиас Канети“, Националната литературна награда „Иван Вазов“.

Наградата „Добри Чинтулов“ ще му бъде връчена на тържествена церемония в рамките на програмата за отбелязване на празника на Сливен – 26 октомври, Димитровден. 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...