„Прекарах първите си 14 години в чудене дали съм грозна. Пубертетът е болезнен за всички, знам, но моят беше особено зле.”

„Дори днес, когато ми казват, че съм красива, не вярвам и на дума от това.”

„Била съм много параноична и стресирана, страдаща за моя план Б. Но истината е, че нямам такъв.”

„Отчаянието е парфюмът на младия актьор.” 

„Щастлива съм, че израснах в най-хубавото място на света – Амхърст, Масачузетс.”

„Обожавам да съм майка. Това е най-големият дар, който съм получавала.”

„Всяка работеща майка е супержена.”

„Не се чувствам известна.”

„По-добре да имаш връзка с някой, който те лъже, отколкото с някой, който не си пуска водата в тоалетната.”

„Все още обичам хората, които съм обичала, независимо че ги избягвам, когато ги срещна на улицата.”

„Скуката е голям мотиватор.”

УМА ТЪРМАН - американска актриса, родена на 29 април 1970 г. Номинирана е за "Оскар" за ролята й в "Криминале" (1994). Причудливото ѝ име, означаващо „даваща блаженство“ ѝ дава бащата Робърт Търман - първият американец приет за монах в будистки манастир. В сан го посвещава лично Далай Лама. Майката на Ума е шведка,  пристига в САЩ и започва работа като модел, живее сред хипитата през 60-те. Търман е любимата актриса на Куентин Тарантино, с неговите филми печели най-много слава, въпреки че дебютира бляскаво още с "Опасни връзки" и "Приключенията на барон Мюнхаузен" през 1988 г. Била е омъжена за Гари Олдман и Итън Хоук. 

„Младите синове на страната са пръснати като пилци из чужбина… Досега имаха емиграция от интелигентни хора само Русия и Турция… Сега и България се нареди в тая редица на мракобесието…"

Рачо Стоянов, български писател, драматург и преводач, роден на 7 октомври преди 143 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...