„Пътят, по който вървим за първи път, е значително по-дълъг, отколкото ако го познаваме вече.”

„Времето е скъпоценен подарък, който ни е даден, за да станем чрез него по-умни, по-добри, по-зрели и съвършени.”

„Нашият страх е източник на смелост за враговете ни.”

„Няма нищо по-нехигиенично от живота.”

„Опознавайки себе си, човек се променя.”

„Философията е царица на всички науки.”

„Човек е млад или стар, в зависимост от това как се чувства.”

„В името на доброто и любовта, човек не трябва да позволява на смъртта да обсеби мислите му.”

 „По-добре болезнена истина от удобна лъжа.”

 „Времето няма разделения, които да отмерват как то минава, няма буря от тромпети, които да оповестяват идването на нов месец или година. Дори когато започва нов век, само ние, смъртните, бием камбани и стреляме с пистолети.”

„Писател е някой, за когото писането е по-трудно, отколкото за другите хора.”

„Войната е единственият изход на страхливците от проблемите на мира.”

„Ние не обичаме качествата, обичаме хората. Понякога дори заради техните дефекти, както и заради техните качества.”

„Всичко е политика.”

„Великата истина е тази, чиято противоположност също е истина.”

„Този, който постоянно иска, е долен и трябва да страда.”

„Човек изживява не само своя личен живот, като индивидуалност, но също така, съзнателно или несъзнателно, изживява епохата на своите съвременници.”

„Заради доброто и любовта човек не трябва да допуска смъртта да има власт над неговите мисли.”

„Редът и опростяването са първите стъпки към овладяването на нещо.”

„Никога не съм разбирал как може някой да не пуши, лишава се от най-добрата част от живота. С добра цигара в уста човек е в пълна безопасност, нищо не може да го докосне, буквално.”

„Любовта, не разумът, е по-силна от смъртта.”

„Задачата на писателя се състои в това да направи нещо от една идея.”

„Ако имам някакво желание за посмъртна слава на моето творчество, то е да кажат за него, че е жизнерадостно, макар да познава и смъртта.“

ТОМАС МАН – германски писател, роден на 6 юни 1875 г. Носител е на Нобелова награда за литература през 1929 г. за романа си „Буденброкови“, публикуван преди четвърт век. През 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция — първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени. След края на Втората световна война се завръща в Европа, но не отива в Германия, а през 1955 г. се установява в Килхберг на Цюрихското езеро (Швейцария), където остава до края на дните си. Умира на 12 август 1955 г.

В родния му град Любек през 1975 г. е учредена литературната награда „Томас Ман“.