ЕФИМ ШУМАН, DW

Ерих-Мария Ремарк: "Триумфалната арка"

И в България Ерих-Мария Ремарк има много почитатели, а романите му са издавани многократно. Още с първото си издание „Триумфалната арка“ се превръща в бестселър в САЩ. Този автобиографичен роман е за историята на една любов – между доктор Равик, емигрант в Париж, избягал от нацистка Германия, и отчаяната актриса Жоан Маду, на която Равик помага да стъпи на краката си. За прототип на своята героиня Ремарк използва знаменитата кинозвезда и певица Марлене Дитрих, с която Ремарк е живял в Париж дълги години преди войната.

 

Патрик Зюскинд: "Парфюмът"

Световният бестселър на Патрик Зюскинд излиза през 1985 година. Това е по същество криминален роман, в който всичко се върти около един убиец, за което свидетелства и оригиналното заглавие на книгата: „Парфюмът. Историята на един убиец“. Действието  се развива предреволюционна Франция през 18 век – време на просветители, бунтовници и алхимици. Особено загадъчна е и фигурата на главния герой Жан-Батист Грьонуй, надарен с изключително обоняние и мечтаещ да създаде съвършен аромат. Грьонуй извършва поредица от убийства на млади жени в стремежа си да извлече миризмата им и така да създаде идеалния парфюм.

 

Франц Кафка: "Процесът"

Още един по същество криминален роман, но много различен. „Процесът“ е издаден 10 години след написването му – чак след смъртта на Кафка. Една сутрин Йозеф К. е арестуван в жилището си, без да става ясно от кого и заради какво. Защо обаче той продължава да ходи на работа? Защо съдът е разположен в таванските помещения, където се простират дрехи? И защо, когато го викат на разпит, никой не му казва кога точно трябва да се яви? Йозеф К. не открива отговорите на тези въпроси. И животът му се превръща не точно в кошмар, а в пълен абсурд.  „Процесът“ те държи в напрежение и в неведение чак до самия край. 

 

Томас Ман: "Буденброкови"

Романът излиза в началото на миналото столетие и става основоположник на интелектуалния роман на 20-ти век. Семейната сега проследява живота на четири поколения от богато семейство търговци на зърно от град Любек. Романът е автобиографичен: в него Томас Ман описва много точно своя собствен и този на своето семейство живот – чак до кухненските рецепти с най-малките подробности. Романът е екранизиран 6 пъти, а през 1929 г. Томас Ман получава за произведението си и Нобеловата награда за литература.

 

Гюнтер Грас: "Тенекиеният барабан"

Първият роман на Гюнтер Грас му носи световна слава, а по-късно и Нобелова награда за литература. Главният герой Оскар Мацерат е на 3 години, когато спира да расте – по собствена воля. Затова пък момчето притежава толкова силен глас, че с крясък може да счупи всяко стъкло – прозорци, огледала и дори очилата на учителката, която се опитва да му вземе барабана. След много приключения героят на Грас отново започва да расте. И тогава събитията взимат неочакван обрат. 

 

Хайнрих Бьол: "Възгледите на един клоун"

Подобно на други романи на Бьол, и тази книга не е много богата на събития. Това е житейската история на сина на богат индустриалец, станал клоун. Романът предизвика скандал във Федерална република Германия - Католическата църква заклейми произведението и в началото на 1960-те години за малко не влезе в списък с книги, които не са били смятани за препоръчителни за младите хора.

 

Макс Фриш: "Ще се нарека Гантенбайн"

„Ще се нарека Гантенбайн“ е най-увлекателният роман на швейцарския писател. След автомобилна катастрофа неговият герой е застрашен от това да изгуби зрението си, купува си бял бастун, слага си тъмни очила и се вживява в ролята на незрящ. В действителност той продължава да си вижда добре, но играе тази роля. Постепенно „слепият“ Гантенбайн става по-важен от истинския. Следенето на това раздвоение на личността е не по-малко интересно от класическото произведение на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“.

 

Йозеф Рот: "Радецки марш"

Прекрасна, светла и тъжна книга, интересна, може би, най-вече за военни – не защото описва битки и сражения, а защото разказва историята на три поколения щабни офицери. Името на романа е заето от едноименното класическо произведение на Йохан Щраус-баща, превърнало се в музикален хит на своята епоха и изпълнявано тогава навсякъде.

 

Роберт Музил: "Човекът без качества"

Австрийският писател работи над това произведение цели 20 години. Романът представлява грандиозна сатира на разпадащата се империя. Авторът включва в действието огромен брой персонажи: аристократи, индустриалци, поети, журналисти, генерали, леки жени, престъпници, в това число и един сексуален маниак и сериен убиец...

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.